Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б.К, подадена от процесуален представител адв.А.И против решение № 7820/21.12.2018 г., постановено по адм. д. № 5377/2018 г. по описа на Административен съд София-град.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да му се присъдят сторените разноски в вде съдебни инстанции.

Ответната страна – полицейски орган при 01РУ-СДВР, чрез юрк.. К, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Б.К срещу заповед № 225зз-841 от 13.05.2018г. на полицейски орган при 01РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е било разпоредено задържане за срок до 24 часа на Б.К.

Съдът е приел, че заповедта е издадена в предвидената писмена форма, като същата съдържа необходимите реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Посочил е, че с постановяване на заповедта за задържане не са допуснати нарушения на административно производствените правила - не е налице ограничаване на процесуално право на жалбоподателя, представляващо гаранция за правото му на защита. Стигнал е до извод, че е налице съответствие между посоченото фактическо и правно...