Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Р. ЧЛЕНОВЕ: А. А. . при секретар С. И. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията М. А. по административно дело № 4432 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ ЕАД, чрез юрк. З. като процесуален представител, срещу Решение № 7332/16.12.2020 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 14315/2019 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № ДК-02-С-3/05.12.2019 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - София, нареждаща премахването на строеж „Базова станция на „А1 България“ ЕАД“, изграден върху покрива на съществуваща двуетажна административна сграда в урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-17, кв. 14, м. „III-та извънградска част“ по плана на гр. София, като незаконно изграден през 2009 г. без строителни книжа.

Ответниците - началникът на РДНСК-София, „Л. Е. ЕООД и „Е. Б. ООД, не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Основните касационни доводи са за неправилно категоризиране от съда на базовата станция като строеж, съответно за погрешното му определяне като принадлежащ към трета категория.

Правилен от материалноправна страна е решаващият извод на съда, че базовата станция според своите характеристики носи белезите на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от трета категория - чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Според заключението по т. 4 от приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, нареденият за премахване обект представлява част от електронна съобщителна мрежа, доколкото по легалната дефиниция на § 1, т. 15 ДР на Закона за електронните съобщения тя е съвкупност от преносими съоръжения, които позволяват пренос на сигнали посредством електромагнитни способи – мобилни наземни мрежи. Противно на възражението на дружеството, критерият за принадлежността на базовите станции към трета категория строежи по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/30.07.2003 г. е самия вид на съоръжението, а не неговия обхват, който е общ категоризиращ белег за електронните съобщителни мрежи и съоръжения, независимо от съставящите ги елементи. Те са изрично включени в съответната категория на самостоятелно основание. Аргумент в очертаната насока може да се почерпи и от систематичното тълкуване с разпоредбите, регламентиращи четвърта и пета категория строежи - чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „ж“ и т. 5, б. „д“ ЗУТ, визиращи единствено физическата инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи и съоръжения.

Категорията на строежа се изяснява и от специалната разпоредба на чл. 8, т. 2 от Наредба № 21 от 11.05.2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения - базовите и радиорелейни станции в хипотезата на изграждане на съпътстваща носеща конструкция, както е в случая, изрично са определени като строежи трета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г.

Неоснователни са доводите на касатора, че административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, както и че базовата станция не представлява строеж, тъй като единствено е извършен монтаж на антени върху съществуваща мачта.

Съгласно представен по делото Констативен протокол № С11-716/19.04.2012 г. на служителите на РО „НСК“-София при РДНСК-ЮЗР и по повод на Заповед № ДК-19-С-302/27.07.2011 г., с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранено ползването на неприета по установения ред „Базова станция „7 дни“ и антени“, разположени на същото място като наредените за премахване с оспорената в настоящото производство заповед, на място е установено изпълнение на акта, изразяващо се в премахване на антените. Във връзка с това обосновано е прието, че част от строежа /мачтата/ е изграден през 2009 г., като в по-късен момент са монтирани антените на дружеството - жалбоподател. Доколкото премахването на мачтата по дефиниция би довело до отстраняване и на монтираните на нея антени, за правния спор се явява ирелевантно дали в частност монтирането на антените следва да се приема за строително-монтажни работи.

От друга страна, дори и мачтата сама по себе си да не попада в трета категория, а поставянето на антени в общата хипотеза да не се включва в легалната дефиниция по § 5, т. 38 ДР ЗУТ за строеж, след като същите са компоненти на базова станция по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 4, ал. 3 и чл. 6 от Наредба № 21 от 11.05.2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения, разглеждани в цялост тези елементи носят белезите на строеж. По отношение на определяне на неговата категория, приложение намира правилото на чл. 137, ал. 4 ЗУТ, регламентиращ за строежи с критерии по различни категории категоризирането им в по-високата такава. Затова меродавната за строежа категория е трета, а не пета или шеста, както се твърди в касационната жалба.

Съобразно чл. 225, ал. 1 ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа до трета категория или на части от тях. Основанията за издаване на административния акт са изчерпателно регламентирани в чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Базовата станция е изградена без строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, което квалифицира строежа като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

За обекта не намират приложение правилата за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Установено е, че той е изграден след 2009 г. Разпоредбите за търпимост обхващат единствено строежите, реализирани до 31 март 2001 г., което изключва съществуването на основание базовата станция да бъде призната за търпима и неподлежаща на премахване.

Изграждането на обекта без разрешаващ строителството акт и отсъствието на предпоставките той да бъде определен като търпим обуславят законосъобразността на заповедта за премахването му. Съдебното решение не е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7332/16.12.2020 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 14315/2019 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ