Производството е по реда на чл. 239, ал. 1, т. 1 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на З.Б, [населено място], с която на основание чл. 239, т. 1 АПК се иска отмяна на влязло в сила Решение № 1458 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 10/2013 г. на Административен съд – Бургас, с което е оставено в сила Решение № 13-1606 г. от 24.10.2012 г., постановено по гр. дело № 6095/2012 г. от Районен съд – Бургас. С него е отхвърлена жалбата ѝ срещу Заповед № 984/21.04.2012 г. на кмета на Община – Бургас, с която е отказано на наследниците на В.Б признаване правото да придобият собствеността върху УПИ-27-160, в кв. 7 по плана на вилна зона „Боровете“, в землището на с. Б., О.Б.К молбата са приложени писмени доказателства, за които се твърди, че са нови, тъй като при решаване на делото, не са могли да ѝ бъдат известни и са от съществено значение за делото. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане в Административен съд – Бургас от друг състав.

Ответникът по искането за отмяна – Община – Бургас, в срока по чл. 242, ал. 2 АПК, в писмено становище по молбата за отмяна счита същата за неоснователна. Поддържат се доводи, че посочените от молителката доказателства са били предмет на обсъждане в производството пред Районен съд – Бургас, а заявлението за използване на документи в Държавна агенция „Архиви“ и обратната разписка за подаденото заявление са ирелевантни доказателства за спорния въпрос, тъй като са представени във връзка с твърдението, че новото писмено доказателство е самото Постановление № 76 на МС от 5.12.1977 г. Счита се, че постановлението е обнародвано в ДВ, бр. 1 от 03.01.1978 г., от който момент същото е било известно на искателката, като се посочва, че незнанието...