Образувано е по касационна жалба на С.К от [населено място], чрез адв. Л.К против решение № 290/03.05.2018 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 980/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане рег. № 310зз-179/11.11.2017 г. издадена от мл. разузнавач КП Р.Б при РУ Панагюрище.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че по делото не са представени каквито и да било доказателства за наличие на извършено престъпление по чл. 129, ал.1 НК и такива, които уличават жалбоподателя като негов извършител. Счита, че към момента на задържането не е изпълнено изискването на чл. 72, ал. 5 ЗМВР за осигуряване на адвокатска защита. Сочи, че съдът е ценил доказателства, представени след определения срок и от началника на РУ - Панагюрище, който не е страна по делото. Срокът за представяне на доказателствата е преклузивен. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по чл. 146, т. 2, т. 4 и т.5 АПК. Искането е за отмяна на решението и отмяна на заповедта за задържане.

Ответникът - младши разузнавач, КП при РУ - Панагюрище не е изразил становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Пазарджик е била заповед за задържане на лице рег. № 310зз-179/11.11.2017 г., с която С.К е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в РУ - [населено място] на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР във връзка със ЗМ № 368/11.11.2017 г. - нанасяне на средна телесна повреда на С.М.

С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Приел е, че оспореният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен полицейски орган по чл. 57, ал.1 ЗМВР, със съдържанието предвидено в чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР. Посочил е, че фактическите съображения за издаване на заповедта се допълват от данни в приетите по делото доказателства-докладни записки, протокол за разпит на свидетел и заключение на съдебно-медицинска експертиза. По материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР за задържане - достатъчно данни, от които може да се направи предположение за възможна съпричастност на задържаното лице към конкретно противоправно деяние. От събраните по делото доказателства, според съда, полицейският орган е разполагал с данни за предполагаемо участие на Кроснаров в причиняване на средна телесна повреда на С.М.О е извод, че не е налице нарушение и на чл. 5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като се основава на предвидените в чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР основания и съответства на целта на закона. Решението е правилно постановено.

Съгласно чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В чл. 73 ЗМВР е предвидено, че задържането не може да надхвърля 24 часа. По силата на чл. 74 ЗМВР то се извършва с писмена заповед, чието съдържание следва да отговаря на изискванията по чл. ал.2 на същата разпоредба. В конкретния случай правилно съдът е преценил, че заповедта съдържа фактически основания съгласно чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР, които позволяват на лицето да се защити и на съда да извърши проверка за наличието или липсата на предпоставките по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР.

Законосъобразен е изводът, че заповедта е издадена при наличието на предвидените от закона материалноправни предпоставки. В случая Кроснаров е задържан, поради наличие на данни за нанасяне на средна телесна повреда на С.М във връзка със ЗМ № 368/11.11.2017 г. Неоснователно е възражението, че административният орган не е изпълнил доказателствената си тежест по чл. 170, ал.1 АПК. Наличието на данни за участие на С.К в нанасяне на побой на 11.11.2017 г. над С.М, в резултат на който последният е получил средна телесна се потвърждава и от събраните по делото доказателства-докладни записки на мл. инспектор Д.Г и мл. експерт С.К.Н е възражението, че доказателствата не е следвало да бъдат ценени, тъй като са представени едва с писмените бележки по делото. Към момента на задържането, полицейският орган е разполагал с достатъчно данни за съпричастност на С.К в извършването на престъпление. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 253 ГПК, като е отменил хода по същество, за да събере тези доказателства и да изясни спора от фактическа страна. Противно на твърденията в касационната жалба, възможността за представяне на доказателства в съдебното производство по АПК пред първата инстанция не е преклудирана.

Неоснователно е възражението, че не е уведомен за правото на адвокатска защита. От доказателствата по делото е видно, че протоколът за обиск и декларацията за правата на задържаното лице, са подписани при отказ на С.К, удостоверен с подпис на един свидетел.

Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт по чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс. Р., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 290/03.05.2018 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 980/2017 г. Решението е окончателно.