Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. при ЦУ на Националната агенция за приходите срещу решение № 371 от 20.04.2007 г. по адм. д. № 2143/2003 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, 1 състав.

В касационната жалба се прави оплакване, че съдът възприел заключението на втората тройна експертиза без да изложи мотиви, защо не е възприел първата експертиза дадена от лицензиран оценител, във втората тройна експертиза е дадена оценка за размера на данъчното задължение към 18.03.2000 г. въпреки че наследодателя Н. И. В. е починал на 17.03.2000 г., която дата се счита, за открито наследство, и оценката на продадените автомобили също не е дадена към тази дата, а едва към датата им на договорите за продажба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение съдът частично е уважил жалбата на Л. И. В. по ЗМДТ в частта в която е било определено допълнително данъчно задължение по чл. 29 ЗМДТ - данък върху наследството като е отменил данъка по ДРА № 43/12.09.2003 г. в размер над 2 752,26 лв. и определил допълнителното данъчно задължение в размер на 2 752,26 лв. Присъдени са разноски по делото, по отношение на жалбоподателката и по отношение на Дирекцията, съразмерно с обжалвания материален интерес.

Касационната жалба по наведените в нея отменителни основание е неоснователна.

Първото заключение на тройната експертиза по делото е оспорена от жалбоподателката в съдебно заседание на 22.11.2005 г. и поискана нова тройна експертиза. Съдът не е приел това заключение, а съобразно искането е назначил втора тройна експертиза. Напълно логично е при неприета първоначална тройна експертиза, че съдът не може да се позове на нея и не може да постанови каквито и да било мотиви.

Втората тройна експертиза е депозирала заключението си в съдебно заседание на 27.03.2007 г. в присъствието и на двете страни. Записано е, че никой от страните не оспорва заключението и нямат въпроси към вещите лица. Едва сега в касационна жалба касаторът изцяло оспорва заключението, което е процесуално недопустимо. Не може да се възразява срещу събрани доказателства при първоинстанционното разглеждане на спора. Настоящата инстанция е касационна и съобразно текста на чл. 220 АПК преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Втората тройна експертиза е изготвила заключението си, съобразно поставената от съда задача. Касаторът е присъстват в това съдебно заседание и е могъл да възрази досежно оценката на транспортните средства, които са продадени на различни дати от наследниците. Тройната експертиза е дала размера на данъчното задължение по чл. 36 ЗМДТ за всеки един от наследниците поотделно като пазарната стойност и размера на наследственото имущество е определено към датата 18.03.2000 г. вместо към датата на откритото наследство 17.03.2000 г. Касае се за един ден, което съставлява незначителна разлика във времето която не се е отразила върху определяне стойността на наследствената маса.

Неоснователна е жалбата и в частта на съдебното решение, с която са определени разноските по делото, платими от двете страни. Правилно са изчислени от съда с приложението на чл. 161, ал. 1 ДОПК и съобразно обжалвания материален интерес.

С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 371 от 20.04.2007 г. по адм. д. № 2143/2003 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, 1 състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ К. Х. М.М.