Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от:1/ И. Д. Д., от гр. В., чрез пълномощника му - адв. С., против Решение №281/11.02.2013 г. по адм. дело №1631/2012 г. на Административен съд-Варна, в частта му, с която е отменена Заповед №КД-14-03-161/17.01.2012 г. на началника на СГКК-Варна, с която е одобрено изменението на КК и КР на гр. В., в частта относно изменението на границата между ПИ 10135.3523.160 и ПИ 10135.3523.161 и техните площи; и 2/ А. Г. Б. и С. И. Б., двамата от гр. В., чрез пълномощника им - адв. Р., против същото решение на Административен съд-Варна, в частта му, с която са осъдени да заплатят на АС-Варна сумата от 45 лв., представляваща част от неизплатеното възнаграждение по допълнителната СТЕ и на И. Д. Д. са осъдени да заплатят разноски по компенсация, в размер на 500 лева; В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
С първата касационна жалба се иска отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно поради нарушение на материалния закон.
С втората касационна жалба също се иска отмяна на решението, в обжалваните части, като незаконосъобразно.
Ответникът: Началника на СГКК-гр. В., редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответницата: С. И. Д. също не се явява и не изразява становище по касационните жалби.
От касационните жалбоподатели са постъпили възражения, като всеки от тях оспорва касационната жалба на другия, като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. При разглеждането им по същество, установи:
С решението, в обжалваните му части, Административен съд-Варна е уважил жалбата на Атлаза и С. Б., против Заповед №КД-14-03-161/17.01.2012 г, на началника на СГКК-Варна и я е отменил като незаконосъобразна, в частта, с която е одобрено изменението на КК и КР на гр. В., СО "Кочмар", относно границата между ПИ 10135.3523.160 и ПИ 10135.3523.161, и техните площи. Съобразно този резултат и констатацията му, че в една част /по отношение изменението на КР за имот 160, чрез вписване на нов собственик/, жалбата е недопустима, съдът е осъдил двамата оспорващи да заплатят на заинтересованата страна И. Д. Д. по компенсация разноски, в размер на 500 лева и на АС-Варна сумата от 45 лева, като част от неизплатеното възнаграждение на вещото лице по допълнителната СТЕ.
За да отмени заповедта, в посочената част, съдът е приел, че същата е издадена в нарушение на материалния закон - §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, визиращ изменение на влязъл в сила ПНИ, когато помощния план съдържа съществени непълноти или грешки, както и при липса на предпоставките за изменение на останалите основания по §4к, ал.8, т.2-5 от с. разпоредба. Съдът е установил, че изменението на КК и КР на СО"Кочмар", гр. В., е предприето по заявление на И. Д. Д. до СГКК-Варна, като ползувател на имот 160 и на основание влязлото в сила Решение №1512/04.07.2005 г. по гр. д.№866/2004 г. на ВКС на РБ, ІV о.,с което е оставено в сила решение от 06.01.2004 г. по вгр. д.№1235/2002 г. на Варненския окръжен съд /ВОС/. Според него това решение не е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ на СО"Кочмар",гр. В., тъй като не попада в нито една от хипотезите по §4к, ал.8, т.1-5 от ПЗР на ЗСПЗЗ за такова изменение.Същото е основание за изменение на КК по реда на ЗКИР и чл.57, т.10 от Наредба №3/2005 г., но в случая изменението не е по този ред, а касае влязъл в сила ПНИ, за който е приложим реда по §4к, ал.8-13 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на доказателствата съдът е извел и друг извод, а именно, че оспорващия И. Д., не е правоимащ да иска изменението, тъй като не е налице трансформация на правото му на ползуване в право на собственост, по някои от способите преди влизане в сила на ПНИ, а е заплатил земята едва през 2011 г., след влизане на ПНИ в сила. По отношение на същия и съпругата му С. Д. няма издадена заповед на кмета на община-Варна по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване на право на собственост върху новообразуван имот 160, поради което и не може да иска изменение на този ПНИ. І. По касационната жалба на И. Д. Д.: Решението, в обжалваната част, е правилно.
При установеност на правнорелевантните факти, изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед в отменената й част са правилни. Заповедта е издадена на основание §4к, ал.13, т.2, вр. с ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разпоредбата визира изменение на влязъл в сила ПНИ от началника на СГКК-Варна, след одобряване на КК и КР на гр. В., СО "Кочмар", от 2008 г., по отношение границата между ПИ 160 и ПИ 161 и площа им, по заявление на касатора от 22.10.2010 г. Като основание за изменението в заповедта и в решението на комисията по §4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е посочена разпоредбата на §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и влязлото в сила решение №1512/04.07.2005 г. по гр. д.№886/2004 г. на ВКС на РБ, ІV о. С него е оставено в сила решението на ОС-Варна от 06.01.2004 г. по гр. д.№1235/2002 г., с което е разрешен спора за граници между имот 160 и имот 161, на основание чл.109а от ЗС, по искова молба на другите касатори Барлеви срещу касатора И. Д.. Правилен е извода на съда, че с това решение е разрешен спора за граници по действащия към този момент кадастрален план на гр. В., в сила от 1998 г. , а не по одобрената по-късно КККР на гр. В. /със заповед №РД-18-64/16.05.2008 г./ и интегрираният в нея ПНИ на гр. В., со."Кочмар" / одобрен със заповед от 28.07.2010 г. и интегриран на 24.10.2011 г./. Одобреният ПНИ се изработва въз основа на помощния план по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и при спазване на правилата по чл.28, ал.4-11 от ППЗСПЗЗ. Предмет на този план са имотите, правото на собственост върху които се придобива, по реда на §4к, ал.7 и при условията на §4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това границите на тези имоти, не е задължително да съответстват на границите по предходни кадастрални планове за територията в която попадат, както и на коригираните такива по тези планове.Новообразуваните имоти на бившите ползуватели, съответно границите им, трябва да съответстват на изискванията на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно площа им да не надвишава 600 кв. м.-за правоимащите по §4а и 1000 кв. м. - за правоимащите по §4б от с. закон. В случая имота на касатора с идентификатор 10135.3523.160, е нанесен в ПНИ с площ от 732 кв. м., надвишаващ изискуемата площ от 600 кв. м. ПНИ не е обжалван от касатора и е влязъл в сила.
В случая обаче по същественото е, че касаторът Димитров, като бивш ползувател на земя по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е доказал, че е правоимащ да обжалва ПНИ, респ. да иска изменение на влезлия в сила ПНИ, относно имот 160, с. о."Кочмар", гр. В., както правилно е установено и от първоинстанционния съд. Същият не е представил доказателства за преобразуване на правото му на ползване върху имот 160, в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по някой от законово установените процедури, преди влизане в сила на ПНИ от 2010 г. Представената по делото заповед №2795/02.08.2011 г. на кмета на община-Варна за оценка на имот пл.№160, с площ от 600 кв. м., на основание §62, ал.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приети с ПМС №456/1997 г., не прави касатора правоимащ, тъй като е издадена след влизане в сила на ПНИ и липсва предходна заповед на кмета по §62, ал.3 от с. разпоредба, която да доказва трансформацията. Само наличие на заповед на кмета по §62, ал.3 и то преди влизане на ПНИ в сила, с която на ползвателя се признава правото да придобие собствеността върху имот 160, с площ от 600 кв. м., на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и осъществено плащане, доказва преобразуването на посочените по-горе права и би му дала правото да иска изменение на ПНИ. Такава заповед в случая липсва. Поради това, независимо от извършеното плащане на цената по утвърдената оценка, касаторът не е легитимиран да иска изменение на ПНИ по отношение на имот 160.
В процесната хипотеза, при наличие на влязъл в сила ПНИ, за да може да поиска изменението му, по отношение на касатора следва да има издадена заповед на кмета, на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно по чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с която вече реално се придобива правото на собственост върху новообразувания имот 160, тъй като с нея се извършва точната индивидуализация на имота, съгласно влезлия в сила ПНИ по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ /респ. чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ/. С тази заповед приключва последния етап от земеделската реституция, по отношение на бившите ползватели на земеделска земя.
В случая от данните по делото е установено, че такава заповед на кмета по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е издавана. При това положение и в съответствие с приложимия материален закон, съдът е извел извод за незаконосъобразност на одобреното изменение на КК и КР на с. о."Кочмар", гр. В., по заявлението на касатора за имот 160, тъй като същият не е доказал собствеността си върху този новообразуван имот, а оттук и правото да иска изменение в площа и границите му.
Не е такова доказателство и представеното съдебно решение на ОС-Варна, тъй като силата на присъдено нещо се разпростира върху предмета на спора, а той е по чл.109а от ЗС, за определяне на границата между имоти 161 и 160, по искане на собствениците на имот 161 и не третира собствеността върху съседния имот 160.
По изложените съображения касационната жалба на И. Д. се явява неоснователна, а решението, в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. ІІ. По касационната жалба на Атлаза и С. Б.:
В частта, с която са присъдени разноски за вещо лице в размер на 45 лева, обжалваното решение е правилно. Сумата е част от възнаграждението на в. л. по назначената допълнителна СТЕ, по искане на пълномощника на тези касатори - адв. Р.. С оглед изпълненение на експертизата, приемането й от съда и определения окончателен депозит за тази експертиза, касаторите дължат заплащането на тази разлика, по компенсация, поради това, че не е внесена реално, за да бъде възложена върху органа.
Решението е правилно и в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на заинтересованата страна Димитров, разноски по компенсация, в размер на 500 лева.Възлагането на тези разноски върху оспорващите е по аргумент от чл.143, ал.3 от АПК, даващ право на заинтересованата страна да получи разноските, които е направила поради подаването на недопустима жалба срещу процесната заповед, в частта й засягаща КР на имот 160. Видно от съдържанието на жалбата, с нея касаторите оспорват изцяло заповедта, във всичките й части, поради което оплакването, че същата не се отнася до КР за имот 160, е неоснователно. В прекратителната си част решението е влязло в сила, поради което присъдените на Димитров разноски са определени правилно.
Ето защо, като правилно и в частта на обжалваните разноски, решението следва да се остави в сила.
Пред касационната инстанция двамата касатори не са представили доказателства за разноски, поради което искането на пълномощника им за присъждане на такива, е неоснователно, а направените такива пред първата инстанция са отчетени от съда.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №281/11.02.2013 г. постановено по адм. дело №1631/2012 г. на Административен съд-Варна, в ЧАСТТА му, с която е отменена Заповед №КД-14-03-161/17.01.2012 г. на началника на СГКК-Варна, с която е одобрено изменението на КК и КР на с. о."Кочмар", гр. В., в частта относно изменението на границата между ПИ 10135.3523.160 и ПИ 10135.3523.161 и техните площи.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №281/11.02.2013 г. постановено по адм. дело №1631/2012 г. на Административен съд-Варна, в ЧАСТТА му, с която А. Г. Б. е осъдена да заплати по компенсация на АС-Варна, разноски от 45 лева, представляваща част от неизплатеното възнаграждение по допълнителната СТЕ и в ЧАСТТА му, с която А. Г. Б. и С. И. Б. са осъдени да заплатят на И. Д. Д. направените от него разноски по компенсация, в размер на 500 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Г. С.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Ч./п/ Е. К.
Е.К.