Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от председателяГ. Х. по адм. дело № 4463/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ гр. Плевен, чрез пълномощник, срещу Решение № 129 от 02.03.2021 г., постановено по адм. дело № 441/2020 г. от Административен съд Плевен, с което е отхвърлен предявения от него срещу Басейнова дирекция „Дунавски район“ Плевен иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 204, ал. 1 АПК и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди за периода от 12.11.2018 г. до 05.02.2020 г. в общ размер на 8 908. 44 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и е осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 300 лв., като в останалата част до 2 326 лв. претенцията е била отхвърлена.

Ответната страна - Басейнова дирекция „Дунавски район“, чрез пълномощник, в писмено становище развива съображения за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и неоснователно и предлага да бъде отменено.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от ТП „Държавно горско стопанство“ – Плевен срещу Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) - Плевен, с който се иска да бъде присъдено обезщетение за нанесени имуществени вреди за периода от 12.11.2018 г. до 05.02.2020 г. в общ размер на 8 908. 44 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, които вреди са настъпили в резултат от отменено, като незаконосъобразно, Решение № ПВ1-86 от 12.11.2018 г., издадено от директора на БДДР-Плевен, с което е отказано продължаване срока на разрешително за водовземане чрез съществуващи водовземни съоръжения № 11520142 от 17.12.2012 г., поправено по реда на чл. 62, ал. 2 АПК с Решение № ПВ1-86 от 12.11.2018 г.

Съдът е приел иска за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил, ведно с акцесорната претенция за лихви от деня на завеждане на исковата молба и частично претенцията за присъждане на разноски по делото.

За да постанови този резултат е приел за безспорно установено, че ТП „Държавно горско стопанство“ (ТП-ДГС) - Плевен е титуляр на Разрешително за водовземане чрез съществуващи водовземни съоръжения №11520142 от 17.12.2012 г., с краен срок на действие 17.12.2018 г. с обект на водоснабдяване – горски разсадник в м.“Ормана“ в землището на с. Рибен, общ. Д. М. Преди изтичане на срока на действие на разрешителното е поискано продължаване на действието му. Директорът на БДДР-Плевен е постановил отказ по заявлението, обективиран в Решение № ПВ1-86 от 12.11.2018 г., поправено по реда на чл. 62, ал. 2 АПК с Решение № ПВ1-6 от 12.11.2018 г. Решение № 72 от 18.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1104/2018 г. от Административен съд Плевен, с което е отхвърлено оспорването на посочените решения на административния орган, е било отменено при инстанционния контрол от ВАС с Решение № 16259 от 28.11.2019 г. постановено по адм. дело № 4123/2019 г., отменени са и решенията на директора на БДДР-Плевен, а преписката е била върната за ново произнасяне по молбата на ТП-ДГС - Плевен с указания по тълкуването и прилагането на закона.

Безспорно е установено също, че с Решение № 2892 от 05.02.2020 г. на директора на БДДР-Плевен е продължен срока на действие на Разрешително №11520142 от 17.12.2012г. до 17.12.2024 г., като е отнета част от разрешеното водовземане.

От анализа на събраните доказателства и заключението на назначената по делото съдебноагроикономическа експертиза е установено още, че при извършена инвентаризация през м. септември 2019 г. е констатирано, че от ТП-ДГС - Плевен са вкоренени 30 000 бр. резници от топола, от които 27 244 бр. са поникнали, а 2 756 бр. не са покълнали, както и са вкоренени 1 860 бр. резници от върба, от които 1 740 бр. са поникнали, а 120 бр. не са покълнали. При проверка през м. април 2020 г. на наличните вегетативни фиданки е констатирано, че 5 667 бр. фиданки от топола и 120 бр. фиданки от върба следва да бъдат бракувани и унищожени, поради нестандартния си размер. При обобщаване на резултатите от извършените инвентаризации претърпените финансови загуби за ТП-ДГС Плевен възлизат на общо 8 908. 44 лева (с включен ДДС), въпреки положените грижи - торене на почвата и пръскане с химически препарати с цел опазване от болести и вредители и др.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че е доказано наличието на първата предпоставка от фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен по съответния ред акт на орган на държавата, издаден при изпълнение на административната му дейност - Решение № ПВ1-86 от 12.11.2018 г., издадено от директора на БДДР-Плевен отменено с Решение №16259 от 28.11.2019 г. по адм. дело № 4123/2019 г. на ВАС.

Доказано е и наличието на имуществени вреди, представляващи финансови загуби от непоникване на част от вкоренените резници топола и върба, както и от частично покълване на негодни фиданки, които са бракувани и унищожени, в общ размер на 8 908. 44 лв. (с включен ДДС).

Не е доказано обаче наличието на третата, от комулативно изискуемите, предпоставки от фактическия състав на приложимата материалноправна норма, а именно вредите да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт. За този си извод съдът се е позовал на заключението на допълнителната експертиза, съгласно което при всяка растителна продукция има „технологичен отпад и има загуби … и те си присъстват, ако ще и да е елитен материал. Част от него трябва да отпадне защото има генезис, който всяко растение носи в себе си и може да не се стигне до крайния резултат“, както и „…че не се дължи този резултат – добър или лош, непременно само на липсата или наличието на водата.“ Според вещите лица, съществени се считат загуби над 20% от инвентаризираните през есента фиданки, определени окомерно, като е установено, че процента на прихващане на вкоренените резници топола е 90,81, а процентът на прихващане от вкоренените резници върба е 93,55 и е посочено, че резултатите от инвентаризацията направена през 2019 г. са в рамките на допустимите 5%. Установява се от данните по делото, че през предходни години е имало по-висок процент на непокълнали резници и бракувани фиданки. Затова съдът е приел, че поливането /напояването/ и достатъчната влага в производството на посадъчен материал са необходима и неотделима част от технологията на производство, но не може да се посочи, че само една е причината за непокълналите резници и бракуваните фиданки. Не може по категоричен начин да се приеме за доказано, че недостатъчното напояване се дължи на незаконосъобразния отказ за продължаване срока на разрешителното за водовземане и е причината за настъпилите в имуществената сфера на ищеца финансови загуби от непокълнали резници топола и върба и бракувани фиданки за процесния период. Затова съдът е направил извод, че вредите на ТП – ДГС Плевен не са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт, поради което и не е налице причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт и причинените имуществени вреди. Затова претенцията на за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлена изцяло, а ведно с нея и претенцията за лихви.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В случая се претендират имуществени вреди за периода от 12.11.2018 г. до 05.02.2020 г., произтичащи от отмененото, с влязъл в сила съдебен акт, Решение № ПВ1-86 от 12.11.2018 г., издадено от директора на БДДР-Плевен, с което е отказано продължаване срока на разрешително за водовземане чрез съществуващи водовземни съоръжения № 11520142 от 17.12.2012 г., поправено по реда на чл. 62, ал. 2 АПК с Решение № ПВ1-86 от 12.11.2018 г. В процеса на оспорване на този отказ пред съда, с Решение № 16259 от 28.11.2019 г. постановено по адм. дело № 4123/2019 г. на ВАС отказът на административния орган е бил отменен, а преписката е била върната за ново произнасяне при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Оспорването спира изпълнението на индивидуалния административен акт, тъй като законът не е допуснал предвариталното му изпълнение, т. е. жалбата, подадена чрез административния орган до съда има суспензивен ефект до разрешаването на спора с влязъл в сила съдебен акт, освен ако съдът разпореди друго, но в случая не е налице съдебно разпореждане в този смисъл.

По силата на съдебното решение е била възстановена висящността на административното производство по заявлението с вх. № ПВ1-86 от 13.09.2018 г. за продължаване на срока на разрешително за водовземане № 11520142 от 17.12.2012 г., т. е. процедурата по чл. 78 ЗВ е възобновена и до влизането в сила на акт, с който административният орган се произнася по заявлението не е имало пречка за упражняване на правата по разрешителното, тъй като неговото действие не е прекратено по реда на чл. 79 и сл. ЗВ.

По какви съображения ищецът не е ползвал предоставените му от разрешителното права е ирелевантно за настоящия спор, в който той, с допустимите доказателства и доказателствени средства, следва да докаже наличието на комулативно изискуемите предпоставки на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Въпреки, че е доказано, че в исковия период ТП – ДГС Плевен е претърпяло финансови загуби в размер на 8 908. 44 лева (с включен ДДС) и че е налице отменен, като незаконосъобразен отказ да се продължи срока на разрешителното му за водовземане, не е доказано, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Вредата е пряка, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Това законово изискване в случая не е налице. Действието на издаденото разрешително от 2012 г., което безспорно е с изтекъл срок, не е прекратено и не е имало пречка ищецът да ползва правата си по него до произнасянето на административния орган, тъй като своевременно е поискано продължаване на срока.

Следователно правилен е извода в обжалваното решение, основан на установената по делото фактическа обстановка, че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като не са налице законовите предпоставки, основаващи обезщетяване по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора ответната страна има право на разноски по делото, но такава претенция не е предявена, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 129 от 02.03.2021 г., постановено по адм. дело № 441/2020 г. от Административен съд Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Пламен Петрунов

/п/ Албена Радославова