Производството е по реда на чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по касационна жалба на П. В. С. от Лом против решение от 05.04.2005 г. по адм. дело № 30 от 2005 г. на Монтанския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1 от 20.01.2005 г. на директора на РУ ”Социално осигуряване” - Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 1208 от 15.11.2004 г. на осигурителния орган при РУ ”СО” - Монтана.

Касаторът навежда доводи за отмяна на решението като неправилно, тъй като съдът неправилно е приложил материалния закон. Счита, че в спорната хипотеза няма основание за прилагане на чл. 54д, ал. 3 от КСО, тъй като тя не е извършила такова нарушение. Сочи, че когато е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) и е подала документите си за пенсиониране, тя не е получавала обезщетение за безработица, поради което не е била длъжна да уведомява административния орган за настъпване на обстоятелство, водещо до прекратяване на изплащането на това обезщетение.

Ответната страна в касационното производство – директорът на РУ ”Социално осигуряване” - Монтана, не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд прецени оплакването за неправилност на постановения съдебен акт по реда на чл. 39 от ЗВАС и приема за установено следното:

За да отхвърли жалбата на П. Седлачкова от Лом, първоинстанционният съд е приел, че лицето е придобило право на пенсия за ОСВ на 05.04.2004 г., отпусната от тази дата с разпореждане № 4510273271 от 20.09.2004 година. С оглед на това и на основание чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО след 05.04.2004 г. то няма право да получава обезщетение за безработица. Като не е декларирала настъпването на обстоятелството придобиване на право на пенсия за ОСВ, П. Седлачкова е действала недобросъвестно и...