Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:Д. П. Е. И. при секретар В. В. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от съдиятаД. П. по адм. дело № 4470/2021

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. В. в А. М. чрез процесуален представител, срещу решение № 10 от 22.01.2021 г. постановено по адм. дело № 386/2020 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което по жалба на „Мелпомена“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Калиакра № 2, представлявано от управителя Х. Д., е отменено решение с рег.№ 32-287770/02.10.2020г. към МRN 17ВG0002002Н0050010/28.04.2017г., постановено от Директор на ТД „С. М. при А. М. и Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на „Мелпомена“ ООД, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 710 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изводите на съда са формирани в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Мелпомена“ ООД, чрез процесуален представител, в постъпил писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество-неоснователна, поради следното:

Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е било решение с per. с рег.№ 32-287770/02.10.2020г. към МRN 17ВG0002002Н0050010/28.04.2017г., издадено от директора на ТД „С. М. при А. М. с което на дружеството е отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана стока с №12 по МД MRN 17BG002002H0050010 от 28.04.2017 г.; определена е митническа стойност на стока№12 по МД MRN 17BG002002H0050010 от 28.04.2017 г. в размер на 5 216,65лв. (101 бр. х 51,65лв./бр.) и е разпоредено да се коригира митническата декларация в частта й относно код, стойности и рекапитулация; да се вземе под отчет начисления с решението размер на ДДС, начислените и взети под отчет с ВПО№5011/28.04.2017г. суми за мито (А00)-1499.90лв., антидъмпингово мито(АЗО)-1773.04лв. и ДДС (В00)-3777.92лв., които са заплатени и са посочени дължими суми за досъбиране - ДДС в размер на 510.41лв., с дата на възникване на задължението - 28.04.2017г.

На 28.04.2017г., от „Мелпомена“ ООД - гр. Шумен били представени в митническо учреждение „В. З. документи за поставяне под режим „Допускане за свободно обращение“ на 14 бр. артикула в 611 колета с тегло 13 725 бруто кг., внос от Китай, по единен административен документ /ЕАД/ митническа декларация МЬ№ 17ВG0002002Н0050010/28.04.2017г. на обща стойност 8350.66 долара на САЩ при валутен курс 1.80978 за 1 USD. Декларацията е приложена на стр. 32 от делото и съдържа всички реквизити по приложение 9 допълнения Б1—Г1 от Делегирания регламент на Комисията(ЕС) 2016/341 от 17 декември 2015 година. Стоката била с условия на доставка по INCOTERMS- CFR Варна /стойност и навло/ и била транспортирана с контейнеровоз. В пункт 12 са декларирани процесиите стоки с тарифен номер 8712007099 - 101 бр. велосипеди, описани като „РС-101 ВЕЛОСИПЕД26“ с нетно тегло 1758.00 кг. и с цена 2020 долара на САЩ. Била декларирана митническа стойност 3 655.76 лв. Контрагент на вносителя от китайска страна и изпращач на стоката бил Ynuo International Trade Co LIMITED, град YIWU. Към декларацията вносителят приложил фактура за покупко-продажба № DR1702546 от 28.02.2017г. с опис на стоките, която съдържа тяхната характеристика и цена. От същата е видно, че са закупени велосипеди посочени в четири позиции с размери: 26 цола, от които 25 бр. с цена на брой 20 долара на САЩ; 25 бр. с цена на брой 20 долара на САЩ; 22 броя с цена на брой 20 долара на САЩ и 29 броя с цена на брой 20 долара на САЩ. Приложен бил и транспортен документ с реквизити по чл.110 от Кодекс на търговското корабоплаване - коносамент/морска товарителница/ с №YML0M232308522 и номер на резервация М232308522, на заповед, джиросан на получателя „Мелпомена“ ЕООД от доставчика на стоката „С. Е. ЕООД, както и фактура с №0000037951/24.04.2017г. издадена от доставчика за транспорта.

Митническата администрация извършила последваща проверка във връзка с получена информация от OLAF чрез справка и сравнителен анализ в база данни СОМЕХТ на Евростат и в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи „МИСЗА“ за внос на идентични или сходни на процесната стоки за период от четири години, при която било установено, че митническата стойност на декларираните стоки по позиция с № 12 е по-ниска – 2.08 лв. за кг. спрямо справедлива цена 5.61 лв. за кг.

Административният орган е приложил като база за определяне на митническа стойност по чл.74 §2 букви „б“ най-ниската стойност в размер на 51.65лв./бр., съгласно правилото на чл.141 от Регламента за изпълнение. На основание чл.74 §2 от Регламент № 952/2013 г. е определена нова митническа стойност в т. 2 на стоките в размер на 5 216.65 лв. или 101 бр. х 51.65 лв./бр. В точка 3 от диспозитива на оспорения административен акт е разпоределено да се коригира митническата декларация в съответствие с установените от органа в т. 2 от решението нови митнически стойности по три графи. В т. 6 от диспозитивната част на административния акт, във връзка с извършената корекция на MRN 17BG002002H005 0010/28.04.2017 г. е установена дължимата сума за доплащане за ДДС в размер на 510.41 лв. ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За дата на възникване на митническото задължение била определена 28.04.2017 г.

По делото е прието заключение на ССЕ. От заключението на вещото лице е видно, че цената по търговската фактура, предмет на митническа декларация MRN 17BG002002H00005010/28.04.2017 г., е платена изцяло по банков път на 05.05.2017 г. от сметка в „УниК. Б. АД, като в платената сума 50 499.56 лв. към доставчика на тази дата е било включено и плащане по други фактури, издадени от същия доставчик, упоменати в заключението. Същата е осчетоводена в размер на 8 350.66 USD, съответстващо на сума в размер на 15 412.31 лева при обявен курс на БНБ за 28.02.2017 г. - 1.84564 лв. за 1 USD, а процесната стока - ,,101 броя велосипеди 26“ с обща фактурна стойност 2020 щатски долара били осчетоводени 3 728.19 лв. по същия курс на щатския долар. При отчитане разликите в курса, според заключението на вещото лице е налице съответствие между платената цена на процесиите стоки и декларираната такава от дружеството по процесното ЕАД.

При горната фактическа установеност първоинстаницонният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Съдът е приел за неправилен извода на административния орган, че стоките по процесната МД и стоките използвани за сравнение не представляват „сходни стоки“ по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от ППМКС, защото от административния орган не е обсъждано и преценено качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговско равнище на доставките. Съдът е посочил, че в процесния ЕАД, стоката е декларирана на брой, поради което митническите органи неправилно са приложили различна мерна единица. Съдът е обосновал извод, че обжалваният административен акт не съдържа анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл.74 пар.2 б.„б“ от Регламент № 952/2013 г., а липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Направен е извод, че от страна на митническите органи не е обосновано по категоричен начин приложението на чл.140, вр. чл.141 от Регламента за изпълнение, вр. чл.74 §2 б.“б“ от Регламент № 952/2013г. По изложените съображения, съдът е отменил спорния административен акт.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Спорът между страните пред първоинстанционния съд е бил за правилното приложение на материалния закон.

Административният съд е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013). С оглед разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Обоснован е изводът на административния съд, че административният орган не е изложил конкретни мотиви, защо е приложил използвания метод, поради което решаващият орган не е имал основание да премине към следващия метод и постановеното решение е в разрез с материално-правните разпоредби на Кодекса. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, параграф 1 от Кодекса. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай, т. нар. основателни съмнения на митническите органи не са доказани. Административният орган не е изложил никакви мотиви защо приема, че митническата стойност на процесната стока, внесена в страната през 2017 г. е необичайно ниска. Липсват мотиви в оспорения акт защо не са взети предвид декларации за внос на велосипеди подадени през месеците януари и февруари на 2017 г., които предхождат процесната декларация и велосипедите са уточнени по размер.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя мотивите на административния съд, че стоката в процесната ЕАД е декларирана на брой, а административният орган е използвал за мерна единица килограм, но не е изложил мотиви как е съпоставил двете различни мерни единици. От таблица 1 в решението на административния орган и от представените справки на MISЗА и THESUS не може да бъде установено как са преобразувани стойностите от брой в килограми. Съдът правилно е приел, че оспореният акт е издаден в разрез с действащата правна уредба относно определянето на митническа стойност на стоките.

Само позоваването на данните от митническата информационна система, на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, генерирана от Theseus на Joint Research Centre към Европейската комисия, не са достатъчни за обосноваване на т. нар основателни съмнения. За термина „основателни съмнения“ няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело.

Цитираното в касационната жалба решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи, тъй като само от ползваните статистически данни за количества и цени, не може да се извърши преценка дали се касае за сходни стоки и дали декларираната стойност е по-ниска в сравнение със сходни стоки, без за тях да се извърши съпоставка. Липсват данни защо е прието от митническия орган, че се касае за внос на сходни стоки. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от дружеството митническа стойност.

Съдът правилно е кредитирал заключението по ССЕ. Според вещото лице не може да се направи извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност се различава от действително дължимото плащане.

Решението на Административен съд - Шумен е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на „Мелпомена“ ООД, следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 360 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 22.01.2021 г. постановено по адм. дело № 386/2020 г. по описа на Административен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Териториална дирекция М. В. в Агенция „Митници“ да заплати на Мелпомена“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.Калиакра № 2, представлявано от управителя Х. Д. направените разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Димитър Първанов

/п/ Емилия Иванова