О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 128 гр.София, 30.03.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К. ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т.д. №2647 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „О. А. И. ЕООД срещу определение №345/20.08.2021г. по в. ч.т. д. №279/2021г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено определение №260059/19.03.2021г. по т. д. №78/2020г. на Габровски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради оттегляне на предявения иск.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо и очевидно неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че при постановяване на определението не е отчетена действителната воля на страните да постигнат спогодба, като не са взети под внимание и разгледани уточняващите молби за насрочване на заседанието и одобряване на постигнатата спогодба.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя следните въпроси: 1/Допустимо ли е произнасяне на съда и прекратяване на съдебно производство по реда на чл.232 от ГПК при посочване в искането за прекратяване на последици на два близки института – оттегляне и отказ от иска, с оглед възможността за последващо предявяване на иска в зависимост от произнасянето на съда?; 2/До кой момент е допустимо подаване на допълнителна /уточняваща/ молба по искане за прекратяване на съдебното производство, отразяваща действителната воля на страните по отношение на по – нататъшното развитие на процеса? Поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, с позоваване на определение №217/22.04.2010г. по гр. д. №230/2010г. на ВКС, III г. о., съгласно което е недопустимо оттеглянето на иска при липса на изрично волеизявление на ищеца за оттегляне на иска по реда на чл.232 от ГПК. Също сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, с твърдението, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частният касационен жалбоподател също се позовава и на предпоставките по чл.280, ал.2, предл.2 и предл.3 от ГПК.

Ответниците „Лика 99“ ЕООД и „Солами 9“ ЕООД не изразяват становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да потвърди определението на Габровски окръжен съд, въззивната инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд, че с подадената от ищеца молба е отправено ясно, недвусмислено и категорично волеизявление за прекратяване на производството, като е изразена воля за оттегляне на иска. В тази връзка освен съдържанието на молбата въззивният съд е изтъкнал и посоченото от ищеца в титулната й част основание – чл.232 от ГПК. Посочил е, че последвалите молби за сключване на съдебна спогодба и изявления, че молбата от 16.03.2021г. касае единствено отношенията на ищеца с ответника „Солами 9“ ЕООД, не могат да бъдат съобразени, тъй като същите са депозирани след постановяване на определението за прекратяване, т. е. в момент, когато съдът вече е десезиран.

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Поставените от частния касационен жалбоподател въпроси не изпълняват изискванията на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. По начина, по който са формулирани, въпросите са общи и теоретични, съставляват хипотетично питане към касационната инстанция и могат да бъдат отнесени към всяко исково производство. Те не са изведени от конкретните аргументи на съда, който за да приеме, че са налице предпоставките по чл.232 от ГПК, е тълкувал съдържанието на подадената от „О. А. И. ЕООД молба за прекратяване на производството и е приел, че същата съдържа волеизявление за оттегляне на иска. Съдът не е констатирал, че в молбата са посочени последиците на оттегляне и на отказ от иска, а неговата преценка на съдържанието на молбата не подлежи на проверка в стадия по допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителните разяснения на т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на решението, респ. определението, обсъждането на доказателствата и възприемането на фактическата обстановка, не съставляват общо основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Вторият въпрос относно крайния момент, до който е допустимо да се подаде допълваща /уточняваща/ молба по искане за прекратяване на съдебно производство би бил релевантен, ако молбата на ищцовото дружество за допълване и уточняване на молбата от 16.03.2021г., е подадена преди произнасянето на съда, но не е взета предвид от него. В случая обаче уточняващата молба от 06.04.2021г. и молбата от същата дата за насрочване на делото, за да бъде одобрена съдебна спогодба, са подадени след като първоинстанционният съд се е произнесъл с определение за прекратяване на производството по делото, поради което поставеният въпрос не е бил от значение за правилността на неговото определение и съответно не е бил обсъждан от въззивния съд.

По двата въпроса не е налице и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Определение №217/22.04.2010г. по гр. д. №230/2010г. на ВКС, III г. о., на което се позовава частният касационен жалбоподател, не може да обоснове извод за наличие на противоречие по правни въпроси в твърдения от касатора смисъл, доколкото е постановено при друга фактическа обстановка.

Не е налице вероятна недопустимост на обжалваното определение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК, доколкото съдът се е произнесъл по предмета, с който е сезиран, а именно проверка на постановения от първоинстанционния съд акт, с частна жалба срещу който е бил сезиран от надлежна страна в установения от закона срок.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК за достъп до касация. При постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. В случая обжалваното определение не е засегнато от тези пороци, а изложените от частния касационен жалбоподател доводи представляват оплаквания за неправилно прилагане на процесуалния закон по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №345/20.08.2021г. по в. ч.т. д. №279/2021г. на Великотърновски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.