Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от съдиятаМ. П. по адм. дело № 4509/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Директорът на Териториална дирекция (ТД) Северна морска, понастоящем ТД М. В. чрез гл. юрк. Л. С. обжалва решение № 39/18.02.2021 г. на Административен съд – Добрич, постановено по адм. дело № 401/2020 г., с което е отменено решение към MRN 20BG002005023760R3/21.01.2020 г. рег. № 32-212188 от 22.07.2020 г.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл.141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, пар. 2, б. б) от МКС. Изложени са подробни съображения за обстоятелствата, които според митническия орган са предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната митническа декларация и обстоятелствата взети предвид при определяне на митническата стойност на процесните стоки по метода на „сходни стоки“.
Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Емилия“ ООД, град Добрич, чрез адв. С. Ж. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представените по делото писмени бележки.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд – Добрич е било решение рег. № 32-212188/22.07.2020 г. към MRN 20BG002005023760R3/21.01.2020 г., издадено от директора на ТД Северна морска при условията на заместване от В. К. със заповед № О-3649/13.07.2020 г. С оспорения административен акт митническият орган е увеличил митническата стойност и дължимите държавни вземания за стоки № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 11 и 12 по посочената митническа декларация на основание чл. 74, параграф 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, коригирана е декларацията и са определени задължения за допълнително мито в размер на 772.10 лева и ДДС в размер на 1 441.22 лева.
В обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 8952/2013 във връзка с чл.19, ал.1 и чл.15, ал. 2, т.8 от ЗМ, при условията на заместване и доказано отсъствие на титуляра за длъжността директор на ТД Северна морска. За да го отмени е приел, че издаден при липса на мотиви, съществени процесуални нарушения и в несъответствие с материалноправни норми, включително тези от европейското право. Според съда спорът между страните е по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, §2, буква б) от МКС за определяне митническата стойност на процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Митническите органи са индивидуализирани митническите декларации, послужили за анализа, чрез посочване на техния номер и дата, въз основа на които са извели изводите си, че внесените сходни стоки са с по-високи стойности от тези, декларирани от Емилия ООД. Декларациите са представени по делото и от тях съдът е установил, че декларираните стоки от други вносители са на значително по-висока митническа стойност. Според съда в случая липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. В митническото решение не се съдържат мотиви, дали митническият орган приема, че сравняваните стоки са с идентично качество и търговско равнище, дали декларираният внос е на сходни количества, за да се обосноват средностатистическите цени за сходни стоки и да се приеме, че декларираните от дружеството стоки са със занижени цени.
Съдът е установил, че жалбоподателят е запознат в съответствие с процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане с обстоятелствата, посочени в становище рег. № 32-69661/04.03.2020 г., които са породили съмненията в действителността на договорната стойност. Макар дружеството да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото решение за промяна в митническата стойност, то не е било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. Не е било информирано за ползваните от органа други митнически декларации, подадени от трети лица за свободно обращение на сходни стоки, които са били анализирани и от които са ползвани данните за най-ниската декларирана митническа стойност. На дружеството са предоставени единствено номера и датата на ползваните декларации, но няма данни то да е имало достъп до тях, за да направи възражения, свързани с цените на сравняваните стоки, количеството, качеството и т. н. Допуснатото нарушение на процесуалните правила, съдът е определил като съществено, тъй като е лишило лицето от възможността да изрази становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията в декларираната стойност и конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на новата митническа стойност. В подкрепа на този извод е и фактът, че митническите декларации не са част от административната преписка, а са представени от митническия орган в съдебното производство. Според съда допуснатото е нарушение на правото на защита на лицето, преди вземане на неблагоприятно за него решение – арг. от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т.49.
За стока № 6 съдът е приел, че в оспорения административен акт липсват мотиви за извършената промяна в тарифното класиране на стоката.
В акта не са изложени и мотиви при прилагането на чл. 1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение, че стоките са произведени в същата държава, че имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Съдът се е позовал на легалните дефиниции на понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ и е посочил, че сред факторите, които определят дали стоките са сходни са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В случая е ползвана информация за внос на стоки от Китай. Извършено е сравнение на цените, но не е направен анализ на данни за производителите, количество и качество на стоките по вноса, осъществен от третите лица. Липсата на такъв анализ, според съда разколебава становището на митническите органи, че внасяните от жалбоподателя стоки са със занижени цени. Само разликата в цени, без преценка на качеството на стоките, според съда не е достатъчна да обоснове извод за занижени цени, което да послужи като основание за увеличаване на митническата стойност.
От изложеното съдът е направил извод, че при определяне на по-високата митническа стойност на стоките, декларирани от „Емилия“ ООД, митническият орган се е позовал на данни за декларирана митническа стойност на различни по вид стоки, на различни по количества стоки и на стоки с различно търговско равнище, без да извърши корекции съобразно императивното правило на чл.114, ал.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, въведено с цел да се гарантира обективност при определяне на реална митническа стойност.
За основателно съдът е приел и възражението на жалбоподателя, че процесните стоки са декларирани на брой, така както са договорени и фактурирани, а справедливите цени, с които е извършено сравнението, са определени за килограм. Според съда съмненията за цена на стока, декларирана на бройка, не може да се обосноват с цена на килограм.
С тези мотиви съдът е формирал краен извод, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2 б. б) от МКС и незаконосъобразно е определена митническа стойност, по декларация на трето лице, без да е извършен анализ съгласно чл.141 §1 от Регламента за изпълнение и постановил отмяна на оспорения административен акт. Решението е правилно постановено.
Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение в съответствие с чл. 168, ал.1 АПК. Правилно съдът е приел, че административният акт не отговаря на изискванията по чл. 146, т.2, т.3 и т. 4 АПК, поради липса на мотиви, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон.
Правилна е преценката, че оспореното митническо решение не е мотивирано. За извършеното ново тарифно класиране на стока № 6, митническият орган не е изложил каквито и да било мотиви. За стока № 12 митническата стойност е определена по метода на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, бе да са посочени конкретните фактически основания за прилагането му. В мотивите на оспорения административен акт е посочено в какво се състои прилагането на този метод, но не са посочени кои налични и събрани в хода на административното производство данни са използвани и кои от методите за остойностяване от членове 1 до 6 от Общото споразумение за митата и търговията са използвани при определянето на митническа стойност от 8.35 лева/брой за стока № 12 „Дамско сако плат полиестер“ Допуснатото нарушение препятства не само правото на защита на засегнатото лице, но и преценката на съда по материалната законосъобразност на така определената митническа стойност.
При постановяване на обжалваното съдебно решение съдът е приложил правилно материалния закон.
Съгласно чл.70, пар.1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл.74 от МКС при последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане е предвидена възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.
В конкретния случай за стоки № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 11, митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на чл.1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 сходни стоки са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като сходни е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка. Доказателствената тежест е на митническия орган.
В случая в мотивите на оспорения административен акт е извършено сравнение единствено между цените по процесната митническа декларация и тези по изброени декларации за декларирани и приети митнически стойности от други вносители и от същия вносител, които не са необичайно ниски. Не е извършена съпоставка по останалите критерии за сходство на стоките по смисъла на чл.1, § 2, т.14 от Регламента на изпълнение. От мотивите на оспорения акт е видно, че използваните за база митнически декларации (МД) не съответстват по време на процесния внос, който е от януари 2020 г., тъй като митническата стойност за стока № 1 е определена въз основа на внос от 14.10.2019 г., за стока № 4 – по МД от 10.09.2019 г., за стока № 5 – по МД от 22.10.2019 , за стока № 8 – по МД от 13.09.2019 г., а за стока № 11 – по МД от 23.08.2019 г. Налице е и значително разминаване в количествата на стоките, чиято митническа стойност е послужила за прилагане на метода по чл. 74 § 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоки № 2, 3, 4, 5 7, 8 и 9. Не се установява по делото, че при прилагане на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б) са съобразени условията на доставка.
Правилно съдът е приел, че посочените в акта справедливи цени на ЕС са за килограм, а декларираните цени са за брой. От изложеното следва, че не са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение за промяна на митническата стойност на процесните стоки и че не са доказани основанията за определяне на митническа стойност чрез прилагане на методите по чл. 74, § 2, б. б) и чл. 74, § 3 от МКС.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39/18.02.2021 г. на Административен съд – Добрич, постановено по адм. дело № 401/2020 г.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мадлен Петрова
/п/ Весела Павлова