№ 129 София, 30.03.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3807/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат С. И., като особен представител на И. Л. К., срещу въззивно решение от 16.02.2021 г. по в. гр. д. № 3993/2019 г. на Софийски градски съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е допустима.

Ответникът по касация Столична община е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изразил становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

Предмет на предявените срещу държавата и Столична община положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е установяване правото на собственост върху УПИ * в кв. 117 по плана на[жк]и върху построената в него жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 68 кв. м.

Ищецът е изложил твърдения, че е придобил правото на собственост на основание придобивна давност, изтекла в негова полза вследствие на осъществявана фактическа власт с намерение за своене, считано от 1994 г. до датата на предявяване на исковата молба....