О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 178София, 30.03.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д.№1037/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу решение №260010 от 26.01.2021г., постановено по в. т.д.№532/2020г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №290/07.07.2020г. по т. д.№822/2019г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен главния иск.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Оспорва се извода на съда за дължимост от НЗОК на исковата сума, въпреки наличието на конкретни клаузи в договора за заплащане на отчетената дейност в рамките на установените лимити в Приложение №2 и без да се държи сметка за ограничения размер на бюджетните средства. Позовавайки се на становището на Конституционния съд в решение №2/22.02.2007г. по конст. дело №12/2006г. на КС на РБ, касаторът обосновава извода, че нормата на чл.4 Закона за бюджета на НЗОК за 2017г., не противоречи на разпоредбата на чл.52, ал.1 от Конституцията на РБ. В подкрепа на тезата, че НЗОК дължи заплащане за оказаната болнична медицинска помощ в рамките на обема на договорените в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на касата, касаторът акцентира върху нормата на чл.55а ЗЗО и върху правната регламентация в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ ( в сила от 02.06.2006г.), към която препращат чл.4, ал.3 ЗЗО и чл.81, ал.3 ЗЗ. Сочи също, че според...