О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 179гр. София, 30.03.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : Б. Й.

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 960/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „О. Б. Б. АД /„ОББ“ АД/ със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 13 от 21.01.2021 г., постановено по в. т. д. № 304/2020 г. на Апелативен съд - В. Т. С посоченото решение е потвърдено решение № 283 от 28.11.2019 г. по т. д. № 385/2018 г. на Окръжен съд - Русе, с което е признато за установено по отношение на „ОББ“ АД и „О. Г. Интернешънъл 7“ ЕООД, че В. В. П. не дължи на „ОББ“ АД сумата 52 025 лв. по запис на заповед от 16.06.2015 г.

В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на предявения установителен иск като неоснователен и за присъждане на разноски. Касаторът навежда оплаквания, че изводите на въззивния съд за проявена от негова страна недобросъвестност като кредитор по авалирания от ищцата запис на заповед и за погасяване на отговорността на ищцата като авалист са необосновани и формирани в нарушение на материалния закон. Поддържа, че съдът не е съобразил абстрактния характер на авала и изведените в практиката на ВКС /решение № 17 по т. д. № 213/2010 г./ предпоставки, при които е допустимо авалистът да противопоставя на кредитора възражения, основани на обезпеченото със запис на заповед каузално правоотношение. Излага доводи, че в резултат на неправилно тълкуване на сключения анекс № 1 от 08.08.2016 г. съдът е достигнал до извод, че анексът има погасителен ефект по отношение на задълженията на ищцата като авалист, и е уважил отрицателния установителен иск, въпреки неговата неоснователност.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са и следните „относими и нуждаещи се от отговор“ въпроси, за които бланкетно е посочено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК : „1. Налице ли е недобросъвестност и злоупотреба с право в хипотеза, при която поемателят предявява права по запис на заповед срещу авалист, който е освободен от съдлъжничество по каузалното правоотношение, за чието обезпечение е издаден записът на заповед; 2. Може ли поемателят да претендира плащане от авалист по запис на заповед в хипотезата, когато личността на авалиста съвпада с личността на съдлъжник по каузалното правоотношение, имайки предвид, че последният е бил освободен от качеството му на съдлъжник по каузалното правоотношение; 3. Освобождаването на съдлъжник от задълженията му по конкретно договорно правоотношение водят ли до погасяване на вала при липса на изрична воля на страните за отпадане на обезпечението; 4. Налице ли е идентичност/сливане на качествата на длъжник по каузалното правоотношение, който е авалирал и се е задължил по запис на заповед, издаден в полза на кредитора за обезпечаване на вземанията на последния по същото каузално правоотношение, при липса на изрична уговорка в този смисъл; 5. Освобождаването на съдлъжник по каузалното правоотношение има ли прекратителен/погасителен ефект по отношение поетите от същото лице задължения по запис на заповед, издаден за обезпечаване вземанията на кредитора по каузалното правоотношение; 6. Ако вземането по запис на заповед е действително, дължимо и изискуемо, какви обстоятелства следва да са известни на поемателя по записа на заповед, за да се приеме, че същият недобросъвестно предявява претенцията си спрямо задължените по записа на заповед лица; 7. Освобождаването на съдлъжник по каузалното правоотношение рефлектира ли върху менителничното правоотношение и променя ли материално правно легитимирания длъжник/авалист по ценната книга“.

Ответницата по касация В. В. П. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 13.04.2021 г.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е заявено становище по жалбата от „О. Г. Интернешънъл 7“ ЕООД - [населено място].

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да потвърди решението на Окръжен съд - Русе, с което е уважен предявеният от В. П. против „ОББ“ АД и „О. Г. Интернешънъл 7“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, Апелативен съд - В. Т. е приел, че в качеството на авалист по запис на заповед, издаден на 16.06.2015 г. за обезпечаване на задължения по сключен със „Сибанк“ АД договор за банков кредит - овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS15-0023/16.06.2015 г., ищцата В. П. не дължи на „ОББ“ АД като правоприемник на „Сибанк“ АД посочената в записа на заповед сума в размер на 52 025 лв.

От фактическа страна по делото не е имало спор, че на 16.06.2015 г. е сключен договор за банков кредит - овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS15-0023/16.06.2015 г. между „Сибанк“ АД, „О. Г. Интернешънъл 7“ О. в качеството на кредитополучател и съдружниците в дружеството А. П., П. П. и В. П. в качеството на съдлъжници, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер на 50 000 лв. С клаузата на т.6.4 от договора кредитополучателят се е задължил да издаде в полза на банката запис на заповед с падеж „на предявяване“ за сума, равна на договорения кредит, заедно с лихвите, таксите и комисионните, който да бъде авалиран от съдлъжниците - физически лица. В деня на сключване на договора за кредит и в изпълнение на договореностите в него дружеството - кредитополучател е сключило с банката и с тримата съдлъжници договор за подчинен срочен дълг, неразделна част от договора за кредит, с който за срока на ползване на кредита е подчинило задълженията си към съдлъжниците в размер на 100 000 лв. спрямо задълженията си по кредита към банката. На 16.06.2015 г. дружеството - кредитополучател е издало в полза на банката запис на заповед за сумата 52 025 лв. с падеж „на предявяване“, който е авалиран от тримата съдружници - съдлъжници по договора за кредит.

За безспорни въззивният съд е приел и обстоятелствата, че членственото правоотношение на ищцата В. П. с „О. И. Груп 7“ О. е прекратено и тя е заличена като съдружник с вписване в Търговския регистър на 14.07.2016 г. На 08.08.2016 г. между банката, дружеството - кредитополучател и съдлъжниците А. П. и П. П. е подписан анекс № 1 към договора за банков кредит, с който В. П. е освободена като съдлъжник по договора. В чл.1 на анекса е посочено, че банката има право да претендира вземането си в пълен размер съгласно договорените условия до окончателното погасяване на всички дължими суми по договора за кредит от кредитополучателя и двамата останали в дружеството съдлъжници. С анекса са променени част от условията по договора за кредит и е постигнато съгласие за намаляване на размера на задължението по договора за подчинен дълг на 44 000 лв., като е предвидено, че остават непроменени всички други клаузи в договора за кредит, които не противоречат на анекса, и че същите са в сила между страните до окончателното изпълнение на задълженията на кредитополучателя/съдлъжниците към банката. На 08.08.2016 г. е подписан и анекс № 1 към договора за подчинен срочен дълг, с който представителят на банката - кредитор е изразил съгласие В. П. да отпадне като кредитор по договора. Във връзка с настъпилите промени ищцата е отправила искане до ответника за предприемане на действия на основание чл.60, ал.6 ЗКИ за отпадането й като авалист по записа на заповед поради погасяване на задължението й по договора за кредит, поето в качеството на бивш съдружник в „О. И. Груп 7“ О.. В отговор на искането представител на банката е уведомил ищцата, че прекратяването на облигационната връзка по договора за кредит няма за последица освобождаването й като авалист по записа на заповед, след което банката е предприела действия по предявяване на записа на заповед.

След преценка на фактите по делото и тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД на клаузите, съдържащи се в договора за кредит, в договора за подчинен дълг и в анексите към двата договора, съдът е направил извод, че по обща воля на договарящите страни прекратяването на облигационното правоотношение с ищцата по договорите има за последица погасяване на задълженията й като авалист по записа на заповед от 16.06.2015 г., чиято единствена цел е да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя и на солидарните длъжници към банката. Въззивният съд е изразил виждане, че запазването на менителничното поръчителство по записа на заповед от страна на ищцата противоречи на уговорките в анекс № 1 към договора за кредит, тъй като записът на заповед е авалиран от тримата съдружници, които са и съдлъжници по договора за кредит, облигационната връзка с ищцата като съдлъжник по кредита е прекратена и в анекса недвусмислено е посочено, че банката има право да претендира вземането си в пълен размер съгласно договорените условия до окончателното погасяване на всички дължими суми от кредитополучателя и съдлъжниците - останалите след напускането на ищцата съдружници А. П. и П. П.. При формиране на решаващите си изводи въззивният съд е взел предвид факта, че ищцата е страна по обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение, и с оглед на това е приел, че тя е легитимирана да навежда възражения за недължимост на сумата по издадения с обезпечителна функция запис на заповед, основани на факти, произтичащи от каузалното правоотношение.

Въззивният съд е разгледал и доводите на ищцата за недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на банката - кредитор, предвид предприетите срещу нея действия за удовлетворяване на вземането по записа на заповед въпреки знанието за освобождаването й като съдлъжник по договора за кредит. Съобразявайки разпоредбата на чл.485 ТЗ, съдът се е произнесъл, че пристъпването към реализиране на менителничното вземане при наличие на знание у представителите на банката, че ищцата е освободена като съдлъжник по кредита с анекс от 08.08.2016 г. и като последица от това са погасени и задълженията й като авалист по записа на заповед, издаден с единствената цел да обезпечи задълженията на кредитополучателя и на съдлъжниците, следва да се квалифицира като недобросъвестност и като злоупотреба с право от страна на кредитора, което е недопустимо от правния ред.

В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е споделил преценката на първоинстанционния съд за основателност и доказаност на предявения отрицателен установителен иск и е потвърдил обжалваното пред него решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел на първо място като основание за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК.

В конкретния случай очевидната неправилност е аргументирана с доводи, че въззивният съд е игнорирал разпоредбата на чл.485, ал.2 ТЗ и неправилно е приел, че в качеството на кредитор по записа на заповед банката е действала недобросъвестно, както и че освобождаването на ищцата като съдлъжник по каузалното правоотношение лишава кредитора от правото да търси от нея изпълнение в качеството й на авалист по записа на заповед, обезпечаващ кредитното правоотношение. Поддържаните доводи съставляват оплаквания по чл.281, т.3 ГПК за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното решение, но не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, изведени в практиката на ВКС. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Второто основание, с което касаторът е обосновал искането си за допускане на касационно обжалване - чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е заявено бланкетно и това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Независимо от липсата на аргументация относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, следва да се отбележи, че формулираните в изложението въпроси са от значение единствено за правилното разрешаване на спора по конкретното дело, не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Въпросите са изведени от фактите по делото, а произнасянето на въззивния съд по тях е обусловено изцяло от преценката на постигнатите между страните договорености във връзка с ангажирането на отговорността на ищцата като съдлъжник по договора за кредит и като авалист по записа на заповед. Въззивният съд не е дал принципен и категоричен отговор, че във всички случаи на освобождаване на съдлъжника от отговорност за изпълнение на задълженията по каузалното правоотношение същият се освобождава и от отговорност като авалист по издаден за обезпечаване на кредитното правоотношение запис на заповед. Изводът, че в конкретния случай ищцата е освободена от отговорност като авалист вследствие освобождаването й като съдлъжник от договора за кредит, е формиран въз основа на съдържащите се в анексите от 08.08.2016 г. уговорки, които са тълкувани по правилата на чл.20 ЗЗД в неразривна връзка с договорите за кредит и за подчинен дълг. В резултат на тълкуването съдът е приел, че в договорите е обективирана волята на договарящите задълженията на дружеството - кредитополучател да бъдат гарантирани от лицата, които участват като съдружници в дружеството, чрез поемане на солидарна отговорност в качеството им на съдлъжници и чрез авалиране на издадения с обезпечителна цел запис на заповед, респ. че с подписване на анексите банката - кредитор е изразила съгласие ищцата да бъде освободена като съдлъжник по кредита. Предвид безспорната по делото гаранционно - обезпечителна функция на записа на заповед и съобразно правилата по чл.485 ТЗ съдът е направил извод, че след подписване на анексите ищцата не отговаря като авалист по записа на заповед и че поради наличието на знание за постигнатите договорености за освобождаването й от отговорност за погасяване на кредитните задължения пристъпването към реализиране на правата по записа на заповед съставлява недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на банката. Обвързаността на поставените в изложението въпроси с преценката на фактите и доказателствата по делото не позволява въпросите да се квалифицират като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Разноски за производството по чл.288 ГПК не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответницата по касация.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13 от 21.01.2021 г., постановено по в. т. д. № 304/2020 г. на Апелативен съд - В. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :