Производството е по реда на чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс / сега отм. .

Образувано е по касационна жалба на "К"ООД, гр. П., ул."Д"ЕООД по фактури №341/22.12.2001 г., №339/21.12.2001г., №344/29.12.2001 г. е №347/30.12.2001 година в размер на 2068,40 лв. е правилно.

За него е прието от данъчните органи и от съда, че е лице, което е регистрирано по ЗДДС, издало е процесните фактури, включило ги е в справката декларация и дневника за продажби за съответния период, данъка е бил начислен съгласно разпоредбата на чл.55 ал.6 от ЗДДС. Спорният момент е следвало да бъде определен като този за реалност на доставките по фактурите, по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Неправилно съда е проследявал веригите по доставките, предходните доставки, с оглед проверявания период на 2001 година. От данните, установени в преписката на данъчните органи не се установява данъчно предимство за касатора и при липса на установено такова, съгласно ТР №5/2004 година на ВАС следва да се преценят само и единствено предпоставките по чл.64 от ЗДДС за признаване на данъчен кредит по фактурите на прекия доставчик. Които в случая са налице. Спорен е обаче въпроса за реалността им, различно от произхода на стоката, тъй като данъчните органи са изискали доказателства за реалност, каквито в случая и в съдебното производство не са представени. Доставките са на ламарина, плоскости, боя и плакати. Не са представени приемопредавателни протоколи или други данни за приемопредаването на стоката, което е било основното за доказване на реалността на доставката. При липса на такива данни следва да се приеме, че липсва доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС - прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга срещу насрещна престация на основание сключена сделка.

Поради което правилно жалбата срещу ДРА в тази част е отхвърлена.

Неправилно е решението за отхвърляне на жалбата срещу ДРА в частта за непризнато право на данъчен кредит по фактури №619/2.5.2001 г.,х №620/3.5.2001 г. и №1113/6.6.2001 г., издадени от ЕТ "Д"ООД, гр. П., ул."Д"ООД, гр. П., ул."Д"ООД, гр. П., ул."Драва"№10а срещу ДРА №932 от 15.01.2004 година, издаден от ТДД-Пловдив, потвърден от решение №238 от 9.3.2004 година на РДД/ сега директор на ОУИ на ЦУ на НАП / - гр. П., с която не е признато право на данъчен кредит по 4 броя фактури №341/22.12.2001 г., №339/21.12.2001 г., №344/29.12.2001 г., №347/30.12.2001 г. издадени от "Божилов" ЕООД в размер на 2068,40 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Р. М. Р.М.