Производството е по реда на чл.33 - чл.40 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС отм. във вр. с параграф 4 ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс във вр. с параграф 5, ал.4 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.131 - чл.132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК отм. .
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат И. Н., представляващ по пълномощие [Фирма 4] - гр. В. Т. срещу решение №211/29.04.2005 г., постановено по адм. д. №599 по описа за 2004 г. на Великотърновския окръжен съд (ВТОС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА №415/17.08.2004 г. на ДП - В. Т., потвърден с решение №603/17.11.2004 г. на РДД - гр. В. Т., в частите отказващи правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 18 781,64 лв. за данъчни периоди м.10.2000 г., м.01., м.06., м.10., и м.12., 2001 г. и м.04.2002 г. и следващите се акцесорни лихви в размер на 4 527,40 лв.; в частта по ЗКПО за 2001 г. относно увеличение на финансовия резултат с 14 000 лв. и допълнително определените данък за общините за 2001 г. - 957,60 лв., лихви върху него - 304,75 лв., данък върху печалбата за 2001 г. - 1 292,76 лв. и лихви върху него - 411,41 лева; в частта за присъденото в полза на РДД - гр. В. Т. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 086 лева. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл.218б, ал.1, б."в" ГПК във вр. с чл.11 ЗВАС отм. , съставляващи неправилност на съдебното решение вследствие допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон, необоснованост. Твърди се в жалбата, че при постановяване на решението ВТОС не е обсъдил събраните по делото доказателства и наведените въз основа на тях правни доводи. За процесните данъчни периоди били извършени ревизии на [Фирма 5] - гр. С. и на ЕТ "РУДИ - Т. С." - Г. О., приключили с издаването на ДРА, които са установили данъчни задължения по ЗДДС и е било отказано правото на признаване на данъчен кредит. По този начин били отнети реализираните от тези данъчни субекти данъчни предимства, като е недопустимо с процесния ДРА да се търсят повторно същите данъчни задължения. За м.01., м.10., м.12. 2001 г. не са извършени данъчни ревизии относно ЕТ "РОСА - Я. Г." - гр. Л., ЕТ "ГТ - 2000 - К. К." - гр. С., ЕТ "ТОНИ - П. Н." - гр. В., по който начин данъчната администрация не изпълнила задълженията си по чл.65, ал.6 ЗДДС. Представените доказателства касателно доставчиците ЕТ "Я. К. - РОСА", (правоприемника [Фирма 7]), [Фирма 5] и ЕТ "РУДИ - Т. С." следвало да бъдат взети впредвид от първоинстанционният съд, защото съдебното производство по обжалване на ДРА не е контролно - отменително и не съществува изискване счетоводната документация за данъчния субект да се съхранява само на данъчния адрес. В. представянето по делото на сключеният с [Фирма 1] - клон ТЕЦ "М. И. 3" договор се изтъква в касационната жалба, че е допустимо извършването на промяна в спецификацията на базата на конкретните нужди. Евентуалното отклонение от поръчката на посредника ЕТ "РУДИ - Т. С." е станало със знанието и съгласието на възложителя и няма за последица недействителност на договора, а и в сделката от 27.02.2001 г. липсвало изискване изпълнителят да осигури нейното потвърждаване от Надзорния съвет на [Фирма 1]. Доставката на базалтирани тръби била реално извършена, а ЕТ "РУДИ - Т. С." получил плащане по банков път. Първоинстанционният съд в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства приел за установено, че данъчният орган законосъобразно е преобразувал финансовия резултат с резултата от сделката, сключена с ЕТ "РУДИ - Т. С.", респ. начислени са били задължения по ЗКПО. ДДС по фактурите, издадени от ЕТ "ГТ - 2000 К. К." - София, ЕТ "ТОНИ - П. Н." - гр. В., ЕТ "РУДИ - Т. С." - Г. О., [Фирма 5] - Свищов бил начислен съгласно изискванията на ЗДДС и ЗСч за съответните данъчни периоди, тоест предходните доставчици са спазили изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. Неизпълнение изискването по чл.32, ал.3 ДПК отм. от страна на доставчика, след като е безспорно установено начисляването на данъка, не е основание за отказване признаването на данъчния кредит, щом като са налице всички предпоставки на чл.64, ал.1 ЗДДС. Неправилно било определено и присъденото в полза на РДД - гр. В. Т. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 086 лева.
Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. В. Т. към ЦУ на НАП я е оспорил по съображения подробно изложени в писмен отговор, както следва: съдът е обсъдил събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, изградил е обосновани изводи относно фактите, съответстващи на закона. По отношение доставките, извършени от ЕТ "Янаки - Георгиев - РОСА" се посочва, че не са представени доказателства във връзка с начисляването на данъка и реалността на доставките, а представената счетоводна справка не е годно доказателствено средство. Правилно първоинстанционният съд изключил на основание чл.101 ГПК, като доказателства по делото представените документи относно извършените от ЕТ "ГТ - 2000 - К. К." и от ЕТ "Тони - П. Н." (с общ правоприемник [Фирма 7]) доставки. Заключението на вещото лице било обсъдено по правилата на чл.157, ал.3 ГПК, а компютърните разпечатки не отговаряли на изискванията на чл.85 ДПК отм. . Касателно извършените от [Фирма 6] доставки правилно било прието, че вещото лице не е осъществило контакт с представител на доставчика, не са налице предпоставките на чл.81 ДПК отм. за да се кредитират съдържащите се в разпечатката от сметка 4532 данни, а и самите документи на които се позовава вещото лице не били представени по делото. Непредставянето на първични счетоводни документи относно транспорта, съхранението и предаването на стоката е показател за липсата на реално осъществена доставка, имайки се впредвид че нейният предмет са 39 тона метални тръби и 48,5 тона ламарина. Не били представени доказателства за реалността на доставката и по фактурата, издадена от ЕТ "РУДИ - Т. С.", което прави безпредметно констатирането от вещото лице на факта по начисляването на ДДС. Сключеният с [Фирма 1] - клон ТЕЦ "М. И. 3" договор не бил заверен и е без достоверна дата, няма доказателства за неговото утвърждаване от съвета на директорите. Не са представени по делото доклад за резултатите от проучването, информация за лицата, участвали в извършването на услугата, данни за направените разходи. Освен това в писмения отговор са акцентира върху обстоятелството, че [Фирма 1] е обвързан от разпоредбите на Закона за обществените поръчки, което съответно предполага мотивиране на прякото договаряне, а не и посредничеството по договора. Законосъобразен бил изводът на ВТОС, че поради липсата на реална доставка е налице фактическо основание за преобразуване на финансовия резултат за 2001 г. по реда на чл.23, ал.2, т.13 и т.16 ЗКПО със сумата в размер на 14 000 лева. Не следвало да се преценяват доводите за съставените на преките доставчици два броя ДРА, защото те не са представени по делото, не е възможна преценката за тяхната относимост, а и основанията за отказ на процесния данъчен кредит са по чл.64 във вр. с чл.55, ал.6 и чл.6 ЗДДС.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като липсват посочените в нея касационни основания. Допълва се, че вещото лице не е посетило данъчния адрес на [Фирма 6], а е работило по счетоводни документи, които не са представени по делото. Не било доказано реалното извършване на консултантските услуги по фактурите, издадени от ЕТ "РУДИ - Т. С." и реалността на доставките по фактурите, издадени от ЕТ "Я. Г. - РОСА".
Върховният административен съд, І отделение, преценявайки допустимостта на жалбата и правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания прие за установено следното:
Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, затова жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна само за сумата в размер на 221 лв., представляваща разлика между дължимото на РДД - гр. В. Т. и присъденото от ВТОС юрисконсултско възнаграждение. В останалата част жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред ВТОС е бил ДРА №415/17.08.2004 г. на ДП - гр. В. Т., потвърден с решение №603/17.11.2004 г. на РДД - гр. В. Т., в частите: отказващи правото на приспадане на данъчен кредит
общо в размер на 18 781,64 лв. за данъчни периоди: м.01., м.06., м.10., м.12. 2001 г. и м.04.2002 г. и следващите се акцесорни лихви в размер на 4 527,40 лв., в частта по ЗКПО
относно увеличението на финансовия резултат с 14 000 лв., допълнително определените за 2001 г.: данък за общините в размер на 957,60 лв., лихвите върху него - 304,75 лв., данък върху печалбата - 1 292,76 лв. и лихви върху него - 411,41 лева. В диспозитива на първоинстанционното решение неточно е посочено, че в общия размер на отказания данъчен кредит се включва и сумата за периода м.10.2000 г., тъй като е видно че сумата за която се е произнесъл ВТОС - общо 18781,64 лв. не включва кредита в размер на 440 лв. за който ДРА е бил отменен с решение №603/17.11.2004 г. на РДД - гр. В. Т.. За да отхвърли жалбата на [Фирма 4], ВТОС е приел за установено по делото следното: за данъчен период м.01. 2001 г. са издадени три фактури - №381/07.01.2001 г., №382/07.01.2001 г., №383/07.01.2001 г. от ЕТ "Я. К. - РОСА" на когото е извършена насрещна проверка, обективирана в протокол обр.16 и констатираща че търговеца не е намерен на данъчния адрес. Не е доказано, че доставките са реално извършени и че данъка е начислен по смисъла на чл.55, ал.6 ЗДДС. Приложените фактури от търговци за които се е твърдяло, че са предходни доставчици, ( Булгаргаз" ЕАД, ЕТ "Анжелика - 90 - М. А.") са копия, непредставляващи годни доказателствени средства. По фактура №2178/01.10.2001 г., издадена от ЕТ "ГТ - 2000 - К. К." - гр. С. е отказан данъчен кредит по доставка на заготовки СТЗСП 20/20. При извършената насрещна проверка не е намерен на данъчния адрес представител на фирмата. Не е било признато правото на приспадане на данъчен кредит и по фактура №1679/03.12.2001 г., издадена от ЕТ "ТОНИ - П. Н." - гр. В., като правоприемник на двата еднолични търговеца е [Фирма 7] - с. П. К.. Изисканите от данъчните органи документи относно начисляването на данъка и реалността на доставките не били представени, а при съдебното разглеждане на делото са представени компютърни разпечатки, които са изключени като доказателства по реда на чл.101 ГПК. Заключението на вещото лице, в частта описваща посещението във финансово - счетоводна къща [Фирма 8] - гр. С. не е кредитирано поради липсата на доказателства, установяващи каква е формата за счетоводството приета за цитираните търговци, както и поради непосочване на лицата съставили и подписали счетоводните документи, техните технически носители. Прието е от решаващият съд, че с фактура №709/29.04.2002 г., издадена от [Фирма 5] - гр. С. е документирана доставката на метални тръби и ламарина, като при извършената насрещна проверка, на данъчния адрес не е бил открит представител на търговеца, което е попречило да се установят реалността на сделката и нейното счетоводно отразяване. Представените в съдебното производство компютърни извлечения са възприети от ВТОС, като негодни доказателствени средства защото не са надлежно заверени, в тях липсвали посочени име и подпис на лицето, което ги е изготвило. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, мотивирайки се че експертът не е посетил данъчния адрес където да извърши проверка на счетоводството, а вещото лице е работило само на базата на документи, представени от заинтересования от изхода на делото субект. Липсвали също така доказателства във връзка с реалността на сделката, свързани с материалната, техническата и кадрова обезпеченост на извършената услуга. От фактическа страна е било прието касателно претендирания данъчен кредит по фактура №992/15.06.2001 г., издадена от ЕТ "РУДИ - Т. С.", че предмет на доставката е извършването на консултантски услуги и е представено по делото копие от договор №10/27.02.2001 г., (сключен между касаторът и ЕТ "РУДИ - Т. С."), предвиждащ осъществяването на такива услуги при проучване на производството в РБ на базалтирани тръби, предназначени за технологичните нужди на топлоенергетиката. В предмета на договора било включено също оказване на съдействие при подготовката и сключването на договор с "НЕК" - клон "М. И. 3" за изработката и доставката на 4000 метра тръби, различни фасонни части - колена, тройници, компенсатори и други. С приемо - предавателния протокол №1/15.06.2001 г. се констатирало, че изпълнителят е оказал визираното в сделката съдействие на възложителя за сключването и изпълнението на договора и е определено дължимото консултантско възнаграждение в размер на 14 000 лева. Относно представения договор вх. №123/04.05.2001 г., сключен между [Фирма 3] - клон ТЕЦ "Марица изток - 3" и жалбоподателя с предмет на доставката 4000 м. базалтирани тръби е прието от съдът, че няма доказателства за утвърждаването му от Съвета на директорите. Съдът е констатирал разлика между предмета на това, което е възложено да извърши ЕТ "РУДИ - Т. С." и това, което е вписано в договора с [Фирма 1]. Обстоятелството, установено от вещото лице касателно начисляването на данъка е преценено като ирелевантно за признаването на данъчния кредит, тъй като не е била доказана реалността по смисъла на чл.6 ЗДДС на сделката. Относно облагането по ЗКПО ВТОС е изложил мотиви в обжалваното решение, че макар да е била отчетена като разход сумата в размер на 14 000 лв. по фактура №992/15.06.2001 г., издадена от ЕТ "РУДИ - Т. С.", не е доказана реалността на консултантската услуга, тоест правилно е завишен финансовия резултат на основание чл. 23, ал.2, т.13 и т.16 ЗКПО.
Обжалваното решение е правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила на основание чл.40, ал.1 ЗВАС отм. във вр. с параграф 4 ПЗР на АПК впредвид на следното:
Страните не спорят по фактическата обстановка, а спорът им е правен и касае законосъобразността на отказаното право на приспадане на данъчен кредит и облагането по ЗКПО.
По отношение на доставките, извършени от ЕТ "Я. К. - РОСА":
Неоснователен е касационният довод, според който данъчният орган като не е извършил ревизия на прекия доставчик, не бил изпълнил задълженията си по чл.65, ал.6 ЗДДС. Цитираната разпоредба не задължава административния орган да извърши данъчна ревизия, а и в случая е установено че на този доставчик е била направена насрещна проверка, чиито резултати са обективирани в съответния протокол. Другото оплакване по касационната жалба, че са представени доказателства във връзка с доставките, документирани в горецитираните фактури също е неоснователно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че не е доказана реалността на доставките и начисляването на данъка по смисъла на чл.55, ал.6 ЗДДС. Фактурите, издадени от предходните доставчици "Булгаргаз" ЕАД, ЕТ "Анжелика - 90 - М. А." представляват незаверени от касатора ксерокопия, което ги прави негодни доказателствени средства. Освен това липсват други доказателства за реалността на доставката - за такива не могат да бъдат възприети приходно - касовите ордери и касовата бележка от ЕКАФП, защото те не установяват че доставените на [Фирма 4] стоки са били придобити чрез предшестващи доставки от "Булгаргаз" ЕАД и от ЕТ "Анжелика - 90 - М. А.".
По отношение доставките, извършени от ЕТ "ГТ - 2000 - К. К." - гр. С. и от ЕТ "ТОНИ - П. Н." - гр. В.:
Доводът на касатора за бездействието на данъчния орган, който не извършил ревизия на доставчиците, е неоснователен поради гореизложените съображения. Правоприемник на двамата еднолични търговци е [Фирма 7]. В хода на административното производство са били изискани писмени обяснения и документи, свързани с реалността на доставките и начисляването на ДДС, но такива не са били представени. В рамките на съдебното производство са представени компютърни разпечатки, които законосъобразно са били изключени от доказателствата на основание чл.101 ГПК. Заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ) е обсъдено от съдът, който е изложил убедителни мотиви защо не го цени в частта, описваща проверката във финансово - счетоводна къща [Фирма 8] - гр. С.. Тези мотиви се споделят от настоящият състав на ВАС, І отделение, тъй като липсват доказателства относно формата на счетоводството, приета за двамата еднолични търговци и на данни за лицата, които са съставили счетоводните документи и техническите им носители. Основателно е възражението на ответника по касационната жалба, че вещото лице е изградило изводите си въз основата на негодни доказателствени средства, без да посети данъчните адреси на доставчиците, а доколкото то е ходило във финансово - счетоводната къща, неговите контакти са били с лице чиято връзка с данъчните субекти е останала недоказана. Освен това дори да се приеме за установено надлежното начисляване на данъка, то това не променя изводът за законосъобразност на отказа за признаване на данъчния кредит, защото това право е отказано и поради липсата на реалност на доставките. За последното обстоятелство не са представени съответните доказателства.
По отношение на доставката, извършена от [Фирма 5] - гр. С.:
Касационите доводи, свеждащи се до твърдения за доказано чрез заключението на вещото лице начисляване на данъка и за представянето на допустими доказателствени средства, оборващи констатациите по обжалвания ДРА са неоснователни, съобразно по - горе посочените аргументи. Неоснователен е и доводът за наличието на ДРА, съставен на прекия доставчик, чрез който ревизионен акт се отнемало данъчното предимство, което е реализирано от прекият доставчик. Това е така, защото правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.64, ал.1, т.2 ЗДДС, поради неначисляването на данъка и поради липсата на реална доставка. Касаторът не е представил доказателства за реалността, поради което първоинстанционният съд законосъобразно е приел че следва да се откаже правото на данъчен кредит по тази доставка.
По отношение на доставката, извършена от ЕТ "РУДИ - Т. С.":
Относно доводите на касатора във връзка с твърденията за непреценяването от страна на ВТОС на представените доказателства спрямо същия доставчик и за издаването на ДРА на този доставчик, следва да се има впредвид посоченото по - горе. По отношение останалите касационни доводи настоящият състав на ВАС, І отделение съобрази следното: с фактура №992/15.06.2001 г. е документирана консултантска услуга по договор с [Фирма 1] за доставката на 4 000 м. базалтирани тръби. Консултантските услуги и оказването на съдействие при сключването на договора с [Фирма 1] са били договорени между касатора, (като възложител) и ЕТ "РУДИ - Т. С.", (като изпълнител), в договор №10/27.02.2001 година. Съгласно раздел ІІІ.1 от контракта, при изпълнението на уговорения предмет по договора, възложителят заплаща на изпълнителя сумата в размер на 1,6% от стойността на подписания с [Фирма 1] договор за изработка и доставка. С приемо - предавателния протокол от 15.06.2001 г. възложителят и изпълнителят са обективирали становищата си в писмен вид, че изпълнителят е оказал на възложителя непосредствено съдействие за сключването на договори на обща сума 880 000 лв., като дължимото възнаграждение е фиксирано на сумата в размер на 14 000 лева. Представена е по делото и писмена декларация от представляващият търговското предприятие на ЕТ "РУДИ - Т. С." в потвърждение на обстоятелството, че дейностите, описани в консултантския договор са извършени лично от Т. С.. Касационният довод, че с така представените доказателства и с цитираното от жалбоподателят плащане по банков път на ЕТ "РУДИ - Т. С.", се установявала реалността на доставката, свързана с консултантските услуги е неоснователен. На първо място касаторът не е представил изисканите от данъчният орган доказателства по повод реалността, като доклади за резултата от проучването, справка за лицата, извършили услугите, за обема на работота. На второ място, видно е от представения договор вх. №123/04.05.2001 г., сключен между [Фирма 1] - клон ТЕЦ "Марица изток - 3", ( като купувач) и [Фирма 4], (като продавач), че предмет на договора е доставката на 4000 м. базалтирани тръби с обща цена 880 000 лв., като в раздел 13.2 страните са се уговорил договора да влезе в сила след утвърждаването му от Съвета на директорите на [Фирма 1]. По делото не е установено към датата на оформяне на приемо - предавателния протокол да е налице утвърждаване от Съвета на директорите, поради което и това писмено доказателство ведно с декларацията за лично извършване на консултантските услуги не следва да се преценяват като доказателства, установяващи реалността на доставката. Възприемането на обратното становище би означавало да се признае правото на данъчен кредит въз основа на предварително плащане, без договора за който са предвидени консултантските услуги да е влязъл в сила. С фактура №992/15.06.2001 г., обаче не е документирано авансово плащане. Законосъобразен е изводът на ВТОС, че независимо от начисляването на данъка са налице основания за отказване правото на приспадане на данъчния кредит по реда на чл.64, т.3 ЗДДС във връзка с липсата на данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС. Касаторът не е доказал реалността на доставката, документирана в горепосочената фактура. Относно облагането по ЗКПО за 2001 г. първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод по повод увеличението на финансовия резултат със сумата в размер на 14 000 лв., която не е била призната като разход по фактура №992/15.06.2001 г., издадена от ЕТ "РУДИ - Т. С.". Отчитането на сумата като разход не е обстоятелство, опровергаващо констатациите, съдържащи се в процесния ДРА, тъй като не е била доказана реалността на консултантските услуги. Налице са предпоставките на чл.23, ал.2, т.13 и т.16 ЗКПО за преобразуване на финансовия резулта в посока на неговото увеличение и определянето на данък печалба, данък за общините и съответните им лихви.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, за сумата в размер на 221 лв., представляваща разликата между дължимото юрисконсултско възнаграждение за това производство на РДД - гр. В. Т. в размер на 865 лв., (изчислено на основание чл.8 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и присъденото от ВТОС възнаграждение в размер на 1086 лева. На ответника по касационната жалба не се присъжда юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС, тъй като в него тази страна не е била защитавана и представлявана от юрисконсулт.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.40, ал.1 ЗВАС отм. във вр. с параграф 4 ПЗР на АПК, Върховният административен съд, І отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение №211/29.04.2005 г., постановено по адм. д. №599/2004 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта притежаваща реквизитите на определение, с която е осъдено [Фирма 4] - гр. В. Т. да заплати на РДД - гр. В. Т. сумата в размер на 221 лв., представляваща разликата между дължимото за производството пред първоинстанционния съд юрисконсултско възнаграждение в размер на 865 лв. и присъденото от ВТОС възнаграждение в размер на 1086 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Й. З.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. А./п/ М. М.
М.М.