О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3592

гр. София 09.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. ч. гр. дело № 2089 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. С. И., М. С. Б. и С. О. Б., подадена чрез адв. П. Н., срещу определение № 407/07.04.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 206/2025 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 16 от 06.01.2025 г., постановено по гр. д. № 251/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница, с което производството по делото е прекратено, поради невъзобновяването му в шестмесечния срок по чл. 231, ал. 1 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „От кога започва да тече шестмесечният срок по чл. 231, ал. 1 ГПК - от датата на постановяване на определението за спиране или от датата на влизането му в сила?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с Определение № 50241 от 19.10.2022 г. по ч. гр. д. № 3484/2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, Определение № 5814 от 12.12.2024 г. по ч. гр. д. № 4622/2024 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на насрещната страна И. Я. Т..

Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт.

По делото не е спорно, че с протоколно определение № 284 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 251/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница, постановено в съдебно заседание, в присъствието на страните, производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, като съдът изрично е указал, че ако в шестмесечен срок от датата на съдебното заседание никоя от страните не поиска възобновяването му, делото ще бъде прекратено. Не е спорно и че в определеният от съда срок, изтекъл на 27.12.2024 г., никоя от страните не е сторила това. С молба, подадена от жалбоподателите на 03.01.2025 г. е направено искане за възобновяване на производството. За да постанови обжалваното определение съдът приел, че срокът по чл. 231, ал. 1 ГПК започва да тече от постановяване на определението по чл. 229 ГПК, а не от влизането му в сила. Същият е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на страните да поискат възобновяване на производството.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Поставеният от жалбоподателите въпрос е обуславящ за изхода на спора, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие със практиката на ВКС. Съгласно същата последиците от спиране на производството настъпват от момента на постановяване на определението по чл. 229 ГПК и от този момент започват да текат и установените в процесуалния закон срокове за извършване на определени действия от съда и страните в случаите, в които това е изрично предвидено, включително и срокът по чл. 231, ал. 1 ГПК (в този смисъл е Определение № 262/16.06.2009 г. по ч. гр. д. № 248/2009 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 536/18.12.2009 г. по ч. гр. д. № 460/2009 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 1297/29.04.2025 г. по ч. т.д. № 684/2025 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 1297/29.04.2025 г. по ч. т.д. № 684/2025 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 2003/30.06.2025 г. по т. д. № 302/2024 г. на ВКС, II т. о.). Това разрешение е възприето с оглед на установяване на процесуална дисциплина на страните и необходимостта от еднаква продължителност на периода, в който производството по различните дела може да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. То е съобразено и с целта на закона да ограничи периода, в който производството по делото е спряно и по него не могат да се извършват процесуални действия. Противен извод не може да бъде направен и от посочената от жалбоподателите съдебна практика. Наистина и в двете определения на ВКС (Определение № 50241 от 19.10.2022 г. по ч. гр. д. № 3484 / 2022 г. на ВКС, І г. о. и Определение № 5814 от 12.12.2024 г. по ч. гр. д. № 4622 / 2024 г. на ВКС, ІІІ г. о.) е направена констатацията, че от датата на влизане в сила на определението за спиране на делото до датата на постановяване на определението за прекратяването му са изтекли повече от 6 месеца, но в никое от тях не е взето отношение по поставения в изложението въпрос за началния момент на срока по чл. 231, ал. 1 ГПК.

С оглед изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 407/07.04.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 206/2025 г. на Софийски окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: