Решение №1304/01.12.2008 по адм. д. №6323/2008 на ВАС

С решение от 19.03.2008 г. по адм. д. № 109 от 2007 г. Силистренският административен съд е отменил заповед № РД-0912-312 от 09.11.2007 г. издадена от директора на РЗОК - Силистра на основание чл. 254, ал. 2 НРД от 2006 . въз основа на медицински протокол № 309 от 04.09.2007 г., в частта, с която на "Медико-диагностична лаборатория Силистра”, ООД - Силистра е била наложена финансова неустойка в размер на 135 лв. на основание чл. 238, ал. 1, т. 9, б. "а" от НРД 2006 за констатирани нарушения по чл. 134, т. 3 от НРД 2006 – подписани направления за медико-диагностични дейности /МДД/ от лекар без призната специалност.

Със същото решение е отменена писмена покана № 29-01-51 от 09.11.2007 г., издадена от директора на РЗОК – Силистра на основание чл. 233 от НРД 2006 въз основа на протокол за неоснователно получени суми № 328 от 05.09.2007 г., с която МДЛ е задължена да възстанови сумата 19 831,30 лв., представляваща стойността на отчетените и изплатени направления за медико-диагностична дейност /МДД/ през периода от м. януари до м. август 2007 г. без подпис на лабораторния лекар, удостоверяващ преценката на резултата.

Против това решение на административен съд РЗОК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд уважи касационната жалба.

Относно финансовата неустойка по чл. 238, ал. 1, т. 9 от НРД 2006 г.:

В тази част обжалваното решение е постановено в нарушение на закона – чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е основателно, защото се оправдава фактически и от правна страна.

Административният съд след като е констатирал, че договорената дейност в „Медико-диагностична лаборатория – Силистра”, ООД била извършена от д-р К., която няма призната специалност „Клинична лаборатория”, че лекар със такава специалност бил д-р Д. Т., който е посочен в приложение № 1 към индивидуалния договор, е приел, че нямало нарушение на чл. 134, ал. 3 от НРД 2006, тъй като медико-диагностичните изследвания били извършени в присъствието на д-р Т., което се виждало от приложените графици за неговата работа в лабораторията и по тази причина отменил наложената финансова неустойка. Това становище на административния съд е неправилно.

Решението на административния съд, с което обжалваната заповед е отменена, е постановено при неправилно прилагане на чл. 134, ал. 3 от НРД 2006. Неправилно административният съд е приел, че издаденият акт не е съобразен с целта на закона и поради това е незаконосъобразен.

Разпоредбата на чл. 134, ал. 3 от НРД 2006 г. задължава медико - диагностичната лаборатория да осъществява договорената дейност в присъствие на лекар специалист в рамките на дневния работен график по договора с НЗОК, който не може да бъде по-малък от 4 часа. Това означава, че следва да бъде извършена документирана преценка на резултата от лекар с придобита специалност по профила на лабораторията, удостоверена с подпис върху бланка за МДД. Когато бланките за МДД не са подписани от лекар специалист следва да се презумира, че МДД е извършена от персонал без необходимата квалификация.

В случая при медицинската проверка е установено, в медико-диагностичната лаборатория са били извършвани изследвания без подпис на д-р Д. Т., който единствено има специалност „Клинична лаборатория”, в медицинските направления за медико-диагностична дейност. С оглед на тези обстоятелства изводът на административния съд, че договорената дейност била осъществена в присъствие лекар специалист се преценява като необоснован. От обстоятелството, че не е констатирано нарушение на работния график по договора с НЗОК от д-р Д. Т. не следва друго. Присъствието на д-р Д. Т. е следвало да бъде документирано с подписа му в направленията за медико-диагностичната дейност. Липсата на такъв подпис означава, че изследванията са били извършени от лекар, който не притежава специалност по клинична лаборатория. Очевидно е, че медико-диагностичната дейност е била извършена от персонал, който не отговаря на изискванията по договора за квалификация, което съставлява фактическо основание за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 1, т. 9 от НРД 2006.

При това положение постановеното решение от административния съд, с което атакуваната заповед на директора на РЗОК отменена като незаконосъобразна, следва да бъде отменено като неправилно. Заповедта за прилагане на санкцията е издадена при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и подадената против нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно писмена покана № 29-01-51 от 09.11.2007 г.:

В тази част обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона.

Административният съд е констатирал, че директорът на РЗОК е издал обжалваната писмена покана въз основа на чл. 233 от НРД 2006 , като е имал предвид протокол за неоснователно получени суми № 328 от 05.09.2007 г. и медицински протокол № 309 от 04.09.2007 г. При тези констатации административният съд е приел, че в писмената покана не била посочена точно ал. 1 или 2 от чл. 233 от НРД 2006, въз основа на която е поискано възстановяването на неоснователно получените суми, тъй като изложените факти следвало да бъде квалифицирани по ал. 2 на чл. 233 от НРД 2006 и по тази причина е отменил писмената покана на РЗОК. Становището на административния съд е неправилно.

Неправилното посочване от административния орган на правното основание, на което се издава обжалваната писмена покана, не представлява съществено нарушение, което води до нейната отмяна. Съдът не може да отмени такава писмена покана щом фактите, послужили като основание за възстановяване на неоснователно получените суми, са безспорно установени, макар и да са неправилно квалифицирани в същата. В случая фактите, които са дали основание за възстановяване на неоснователно получените суми са посочени в протокола за неоснователно получени суми и медицинския протокол. Съдът следва да потвърди писмена покана за възстановяване на неоснователно получени суми щом фактите, послужили като основание за връщането на сумите, се потвърдят, макар и да са неправилно квалифицирани в писмената покана, като посочи точния законен текст.

Като е отказал да разгледа спора по същество и е отменил атакуваната писмена покана на процесуално основание, административния съд е постановил неправилно решение. Следва в тази част решението на административния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

По изложените съображения, Върховният административен съд, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 19.03.2008 г. по адм. д. № 109 от 2007 г. на Силистренския административен съд и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Медико-диагностична лаборатория Силистра”, ООД - Силистра против заповед № РД-0912-312 от 09.11.2007 г. издадена от директора на РЗОК – Силистра.

Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав по отношение писмена покана № 29-01-51 от 09.11.2007 г., издадена от директора на РЗОК – Силистра. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П.

И.Т.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...