Решение №1443/22.12.2008 по адм. д. №6325/2008 на ВАС

Производството е по чл. 208 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В. Т. срещу решение № 110 от 10.04.2008 г. по адм. д. № 896/2007 г. по описа на Административен съд гр.В. Т.. Алтернативно са развити оплаквания за недопустимост на съдебния акт и за неправилност поради нарушение на материалния закон.

О. Е. търговец П. Н. Л. с Фирма "ИППМП-д-р П. Л." от гр. П. моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 110 от 10.04.2008 г. по адм. д. № 896/2007 г., Административен съд гр.В. Т. е отменил писмо изх. № 29-05-270 от 22.11.2007 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В. Т.. Съдът е приел за установено, че регулативните стандарти противоречат на чл. 4 от Закона за здравното осигуряване, съгласно който задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Решението, предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция е правилно.

Писмо изх. № 29-05-270 от 22.11.2007 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В. Т. има характера на писмена покана по чл. 234, ал. 2 от Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. /НРД 2006 г./ за възстановяване на суми, получени без правно основание.

С чл. 234 от НРД 2006 г. е създаден специален ред, по който НЗОК събира сумите, които според констатациите на контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, са били получени от изпълнителите на медицинска помощ без правно основание или в резултат на извършено нарушение. Съгласно алинея втора на същия текст това се извършва с акт на директора на РЗОК наречен "писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание". След изтичане на срока за доброволно плащане по ал. 3 писмената покана подлежи на изпълнение по

указания в ал. 4 ред - чрез прихващане от следващото плащане по договора, а ако последният е прекратен и/или не се дължат пращания по него - по съдебен ред. В конкретния случай договорът не е прекратен, поради което сумата подлежи на прихващане от следващото плащане по договора. Издадената писмена покана, с която се създава основание за принудително събиране на суми чрез прихващане по административен ред представлява едностранно властническо волеизявление. Тя създава задължение за прихващане и определя способа за изпълнение на задължението. Това неминуемо засяга законни интереси на изпълнителя на медицинска помощ. Индивидуалният административен акт се издава на подзаконово нормативно основание и подлежи на обжалване по силата на разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Р. Б., която изключва от съдебен контрол за законосъобразност само в изрично посочените в закон административни актове. По изложените съображения не се възприема тезата на касатора за недопустимост на съдебното решение.

От събраните по първоначалното дело доказателства безспорно се установява, че писмо изх. № 29-05-270 от 22.11.2007 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В. Т. не е било предшествано от финансов и/или медицински протокол, както и от протокол за неоснователно получени суми. Касае се до превишение на регулативните стандарти извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, което превишение е не само нарушение на договорни задължения, но и на нормативно установени такива, а именно Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г., чл. 6, ал. 1 и 7 от Правилата по чл. 4, ал. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. за определяне на броя и стойността на назначаваните от изпълнителя СМД и ММД, приети с Решение № РД-УС-04- 12 от 2.02.2007 г. на Управителния съвет на НЗОК. Цитираните нормативни актове и техните разпоредби не са били съобразени от Административен съд гр. В. Т., поради което извода му за противоречие на регулативните стандарти с разпоредбата на чл. 4 от Закона за здравното осигуряване, не се споделя от настоящия състав на ВАС. Касае се до правна уредба на спорните правоотношения, действаща пред 2007 г. и създадена след решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. по описа на ВАС-Петчленен състав.

След като процесните суми са получени в нарушение на нормативната уредба, то става дума за суми, получени без правно основание.

Съгласно чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. /НРД 2006 г./, в случаите когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите.

В разпоредбите на чл. 234 от НРД 2006 г. е посочена процедурата за установяване на посочените задължения, както и реда за обжалване. Първата алинея на този текст предвижда съставянето на финансов и/или медицински протокол, както и нарочен друг протокол за неоснователно получени суми. Лицето-обект на проверката има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. Едва след изтичане на срока за възражение по ал. 1 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя - ал. 2 от същия текст. Чл. 234, ал. 3 от НРД 2006 г. предвижда 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно внасяне на дължимите суми. Едва когато този срок изтече може да се пристъпи към прихващане на дължимата сума от следващото плащане по договора - чл. 234, ал. 4 от НРД 2006 г.

Така посочените норми на чл. 234 от НРД 2006 г. създават процедура, която е задължителна за административния орган и неспазването й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на издадения административен акт. Това е така, защото тези норми охраняват правата и законните интереси на изпълнителите на медицинска помощ, които участват в това производство.

Стигайки до извода за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, макар и по други съображения, Великотърновският административен съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - VІ отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110 от 10.04.2008 г. по адм. д. № 896/2007 г. по описа на Административен съд гр.В. Т.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. М.М.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...