Производството е по реда на чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. и § 5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на А. К. С., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. при ЦУ на НАП-гр. С. срещу решение от 9.03.2005 г. по адм. дело № 2120 по описа за 2003 г. на Софийския градски съд.

В касационната жалба са изложени доводи неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС.

Ответната страна по касационната жалба - Л. И. Д., чрез процесуалния си представител адв.П. Ч. оспорва същата като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеният отменителен довод, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийския градски съд е бил ДРА № 170 от 24.02.2003 г. на ръководител екип при ТДД-гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 808 от 25.04.2003 г. на РДД-гр. С.. С този акт, издаден на основание чл.116, ал.1, във връзка с чл.115, ал.2, т.4 от ДПК отм. , потвърден от по-горестоящия данъчен орган на ДЗЛ е определено задължение за данък добавена стойност в размер на 73 915.67 лв. и лихви за забава в размер на 39 667.23 лв. за данъчен период м. декември 1998 г. и за данъчни периоди от 1.01.1999 г. до 31.12.1999 г., в резултат на непризнато право на данъчен кредит...