Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Е. М. П. против заповед № ЧР-01-68/16.04.2013г. на министъра на правосъдието. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – министърът правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С оспорената заповед, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), вр. чл. 14, ал. 1 от Закона за администрацията и т. 2 от Класификатора на длъжностите в администрацията, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, считано от датата на издаването й. Като фактическо основание е посочено – при назначаване на държавния служител не са спазени условията на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) – неотговаря на минималните изисквания за заемане на длъжността „Главен секретар” в министерството на правосъдието – наличие на най-малко 9 години професионален опит съгласно Е. К.р на длъжностите в администрацията (в сила към датата на назначаването) и към момента не отговаря на изискванията за заемане на длъжността съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията – наличие на 8 години професионален опит.

С представените по делото трудова книжка, граждански договори, заповеди за назначаване и прекратяване на служебни правоотношения, удостоверения и справки се установява, че Е. М. П. е заемала следните длъжности: за периода 18.07.1994 г. – 31.12.1994 г. е била назначена по трудов договор на длъжност „специалист” в „Диамекс” ООД или 5м. и 13 дни;...