Производството е по реда на чл. 5, т. 4 и чл. 33 и сл. от ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на И. К. Г. от гр. С., подадена против решение № 202 от 23.05.2006г., постановено от Смолянския районен съд по гр. д. № 814/2005г. С жалбата се релевират касационни основания за неправилност на съдебното решение по чл. 218б, ал.1, бук."в" от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС. Жалбоподателят твърди, че обезщетението за невъзстановени реално имоти по ЗСПЗЗ е погрешно определено, защото не се касае за селскостопански земи, а за урбанизиран имот. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго такова, с което да определи оценка на имота съобразно чл. 5а от Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи относно имоти, които никога не са били в в ТКЗС и ДЗС.

Ответникът по касационната жалба - Общинска служба по земеделие и гори, гр. С. не изразява становище, както по реда на чл. 218г от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС, така и в съдебно заседание, в което не се представнлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като атакуваното решение подробно е мотивирано и правилно е определен приложимия ред - Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи.

Върховният административен съд, четвърто отделение, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока по чл. 33, ал.1 от ЗВАС.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 202 от 23.05.2006г. е изменено решение № 5967 от 10.07.2000г. на ПК - Смолян, с което на наследници на К. А. Г. е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост...