Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на В. С. Ю., чрез адвокат Н. А. И., срещу решение № 4106 от 30.08.2011 година по адм. д. № 9607 / 2010 година на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК.

О. О. управител на област С. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С процесното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на В. С. Ю. срещу мълчаливия отказ на Областния управител на област С. по преписка № 94 - ВВ - 71 от 15.09.2010 година по заявление от същата дата, с правно основание чл. 7 ал. 2 от ЗВСОНИ, чл. 2 ал. 3 от същия закон и във връзка с чл. 5 ал. 3 от ЗОСОИ.

При наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, правилно е прието, че мълчаливият отказ за обезщетяване на посоченото основание е законосъообразен.

Заявлението от 15.09.2010 година не е идентично със заявлението от 15.05.2008 година доколкото има различни, нови, обстоятелства, макар и да е за обезщетяване за един и същ имот. Заявлението от 15.09.2010 година е във връзка с решението от 15.07.2010 година по гр. д. № 311 / 2010 година на Върховния касационен съд, с което е оставена без уважение молбата на В. Ю. за отмяна на решението на СГС по гр. д. № 4745 / 1996 година и оставящото го в сила решение на ВКС по гр. д. № 435...