Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Общински съвет, гр. Д. срещу заповед №РД-14-129 от 20.07.2009г. на министъра на науката и образованието.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна – постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Основанието, на което е издадена заповедта – чл. 25, ал. 4 от Закона за народната просвета, е неправилно, а фактическите основания, които са посочени – неверни. В предложението на кмета на общината до Районния инспекторат по образованието е посочено, че тъй като сградата е изградена през 1912г. и на този етап не се използва, останалите необходими документи по чл. 12, ал. 3, т. 6, 7 и 8 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) ще бъдат представени допълнително. Административният орган не е взел предвид, че след като се работи с всички ученици на територията на общината ще се използват и всички налични сградни ресурси в общината. Моли съда да отмени оспорваната заповед.

Ответникът по жалбата – министърът на образованието, младежта и науката, счита жалбата за неоснователна. Оспорваната заповед е законосъобразна. Издадена е в съответствие с материалния закон – чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията във вр. с чл.12, ал. 2 и 8 от ППЗНП, видно от приложеното по делото заверено копие. При публикуването на заповедта в „Държавен вестник” е допусната печатна грешка като вместо Закона за администрацията е отпечатано Закона за народната просвета. Твърденията на жалбоподателя, че ще представи допълнително доказателства за обстоятелствата по чл. 12, ал. 3, т. 7 и 8 от ППЗНП не са осъществени и към датата на приключване на устните състезания в настоящото производство. Моли съда да остави без уважение жалбата.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

За...