Образувано е по касационна жалба на "Р. И." ЕООД, гр. П., подадена чрез управителя Н. П., против решение № 478 от 09.10.2007г., постановено от Административен съд - Пловдив, 15 състав, по адм. д. № 334/2007г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдебното решение е неправилно и е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че съдът не е преценил изцяло наведените факти и направените от това правни изводи са погрешни. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и за признае, че процесната заповед е законосъобразна.
Ответникът - кметът на община Б. не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът - ЕТ"ЕМСИ - Е. С.", гр. П. оспорва касационната жалба с писмено възражение и с писмени бележки, в които пледира за оставяне в сила на атакуваното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, защото съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 8 и чл. 14, ал. 7 от ЗОС и НРПУАИ.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба на "Р. И." ЕООД е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 478 от 09.10.2007г. е отменена заповед № 43 от 22.01.2007г. на кмета на община Б. като незаконосъобразна. За да достигне до този резултат Административният съд - Пловдив е приел, че процесният язовир е актуван като публична общинска собственост, съобразно АПОС № 1417/02.03.2005г., който акт има удостоверителен характер и представлява годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на обектите, индивидуализирани в него. Обжалваното решение е мотивирано и с нормите на чл. 19, б. "в" от Закона за водите и чл. 13, т. 2 от Закона за концесиите /в сила от 01.07.2006г./. С оглед на изложеното първоинстнационният съд е преценил, че незаконосъобразно е предоставен процесния язовир под наем, а е следвало да се отдаде на концесия при дейстивето на Закона за концесиите. Обсъдено е приложението на чл. 14, ал. 7 от ЗОС и точно е съобразено, че тази норма дава възможност за предоставяне под наем на публична общинска собственост, но само по отношение на части от имоти, а в случая се касае за цял имот от 80.125 дка - публична общинска собственост. Освен това визираната разпоредба е относима към случате, в които обектите не подлежат на концесиониране, а по силата на действащия ЗК обектът следва да се отдаде на концесия, както изрично е регламентирал законодателят в чл. 13, т. 2 от ЗК. Административният съд - Пловдив е отменил оспорената пред него заповед, тъй като е констатирал и несъответствие в срока за отдаване под наем - едногодишен в обявите за откриване на процедурата и тригодишен в заповед № 43 от 22.01.2007г. на кмета на общината, което разминаване води до неяснота и е в нарушение на решение № 454 в протокол № 32/09.11.2006г. на ОбС - Брезово, в който срокът за отдаване под наем е едногодишен. С мотивите на обжалваното решение е установено и неспазване на предварително обявените критерии за оценяване на офертите, тъй като във финансовото предложение на "Р. И." ЕООД е заявено, че инвестиции на територията на община Б. не са правени пред последните две години, а предложението е оценено с 25 точки, като "средни инвестиции".
Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстнационният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила.
С касационната жалба не се опровергават правните изводи на Административния съд - Пловдив и не се представят доказателства, оборващи заключението за незаконосъобразност на оспорената заповед. Според касатора съдът не е преценил изцяло наведените факти и направените от това правни изводи са погрешни. Така формулираното оплакване е бланкетно и не съдържа конкретни възражения. Касационният жалбоподател не е уточнил кои факти не са преценени и не е конкретизирал кои точно правни изводи в атакуваното съдебно решение са погрешни.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложене първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 478 от 09.10.2007г., постановено от Административен съд - Пловдив, 15 състав, по адм. д. № 334/2007г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ М. Д. Д.Г.