Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от О. С. З. чрез процесуалния си представител мл. юрисконсулт К. П., против решение № VІ-161 от 20.11.2007 г. на Старозагорски административен съд по адм. дело № 272/2007 г. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправни норми, поради което моли да бъде отменено изцяло и постановено ново по съществото на спора, с което настоящата жалба да бъде уважена. Счита, че са спазени изискванията на § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ при издаване на оспорваната заповед, а освен това кметът на общината се е позовал на становището на комисията в протоколно решение № 27/29.04.1998 г., към която дата за ползвателя са били налице условията на § 4б от ЗСПЗЗ. Издаването на заповедта девет години след решението на комисията и факта, че имотът не е поддържан след 1998 г. не е основание за отмяна на заповедта. Постъпило е и писмено становище, с което се поддържа жалбата и се моли да бъде уважена по изложените в нея мотиви.
О. Н. К. П. и Р. К. Б. чрез надлежно упълномощен още от първоинстанционното производство по реда на чл. 20, ал. 1, б. "а" от ГПК (понастоящем отменен) адвокат - пълномощник М. С. оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение по изложени в представения писмен отговор съображения. Претендират присъждане на направените адвокатски разноски.
От заинтересованата страна М. И. В. е постъпила Декларация, с която уверява съда, че имот № 33 масив 252, находящ се в местността "Бойчо бунар" в землището на гр. С. З. представлява лозе, което е обработвал до 2004 г., но през последните три години го е изоставил, защото се грижи за болната си съпруга, която е инвалид с призната инвалидност над 95 %. Дотогава е полагал грижи за имота като лозе: полагал е колове, телове, засаждал е нови лози и т. н.
Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна и следва да се отхвърли, защото решението на Административен съд С. З. е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена от лице, надлежно упълномощено по реда на чл. 20, ал. 1, б. "в" от ГПК отм. , в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решение № VІ - 161 от 20.11.2007 г. по адм. дело № 272/2007 г., в производство по реда на § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, Старозагорски административен съд, Шести състав ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 1085/02.06.2007 г. на Кмета на община С. З., с която на М. И. В. е признато правото да придобие собственост върху имот № 33, масив 252, находящ се в местността "Бойчо бунар" в землище на гр. С. З.. Като логическа и законна последица от този изход на спора съдът е осъдил ответника - Кмета на община С. З. да заплати на двете жалбоподателки Н. К. П. и Р. К. Б. сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото.
Това решение не е обжалвано от М. И. В., макар че е неблагоприятно за него. В частта за присъдените разноски същото не е обжалвано от Н. К. П. и Р. К. Б., макар че са направили много повече разноски от присъдените. Възражение в този смисъл е развито в писмения им отговор по повод на депозираната от Кмета на О. С. З. касационна жалба, но настоящият състав не може да се произнесе по въпроса за разноските пред първата инстанция, защото не е е сезиран по надлежния ред. В тази част отговора им може да се приеме като искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 192, ал. 4 от ГПК (сега отменен), но това е преценка и правомощие на първоинстанционния съд.
Съдебното решение, срещу което е постъпила във Върховния административен съд касационна жалба е правилно.
В обжалваната от Н. К. П. и Р. К. Б. заповед № 1085/02.06.2007 г. на Кмета на О. С. З. не е посочено правното основание, на което на ползвателя М. И. В. от гр. С. З. е признато правото да придобие собственост върху имот № 33, масив 252, находящ се в местност "Бойчо бунар" в землище гр. С. З., предоставен му на основание ПМС № 76 от 05.12.1977 г. с удостоверение № 129 от 14.03.1980 г. по Решение № 111-а от 21.04.1978 г. на ИК на ГОНС град С. З.. От така издадената заповед не става ясно дали на ползвателя е признато правото да придобие собствеността върху ползвания от него имот на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са различни хипотези с различни предпоставки за преобразуване (трансформиране, превръщане) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята. С. Т.о решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо отделното излагане на мотивите, които всъщност са съображенията на административния орган, послужили за постановяване на административния акт и обусловили именно този резултат, но в конкретния случай такива не се съдържат и в цитирания в заповедта протокол № 27/29.04.1998 г. на комисията, назначена със Заповед № 70/15.01.1998 г. Липсата им е нарушение на законовите изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е достатъчно заповедта да бъде отменена само на това основание.
От двете допуснати от съда експертизи - техническа и агрономическа се установява, че в имота няма извършено строителство на каквато и да е постройка, няма трайни насаждения, а представлява изоставена самозалесена нива със саморасли дървета и храсти, тоест имотът е изоставен неподдържан и непроходим. В открито съдебно заседание на пети ноември 2007 г. второто вещо лице е обяснило, че според агрономическата наука самозалесена нива означава земеделска земя, която не се обработва и върху нея има растителност. При тези данни не е налице хипотезата нито на § 4а, ал. 1, нито на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - върху земята няма сграда, построена до 1 март 1991 година, нито на § 4б, ал. 1 - не представлява лозе или овощна градина. Последното се отнася както към датата на протокола на комисията по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ - 29.04.1998 година, така и към датата на девет години по-късно издадената въз основа на него заповед на кмета на общината - 02.06.2007 година. Ако е имало данни за тези обстоятелства или следи от тях, то при огледа на място вещите лица са щели да ги забележат и да ги отразят в заключенията си.
С оглед изложените коригиращи мотиви, съдебното решение, с което обжалваната заповед е отменена се явява съобразено с материалния закон. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, за които всъщност няма оплакване в касационната жалба нито по основание, нито по размер.
При този изход на спора, на ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция, които видно от представената по делото разписка възлизат на 170 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № VІ-161 от 20.11.2007 г. на Старозагорския административен съд, Шести състав, постановено по адм. дело № 272/2007 година.
ОСЪЖДА О. С. З. да заплати на Н. К. П. от гр. С. З., ул. "Ц. И. А. ІІ", № 104, вх. "Б" и на Р. К. Б., гр. С. З., бул. "Ц. С. В." № 170, вх. "А", разноски за адвокатска защита пред Върховния административен съд в размер на 170 лева (сто и седемдесет лева). РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Т. Х. Г.М.