О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 227

гр.София 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 4533 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Дом за пълнолетни лица с физически увреждания „И. В. - гр.Кюстендил, чрез адвокат А. П. от АК-Кюстендил, срещу решение № 260186/09.09.2021 г. по в. гр. д.№ 124/2021 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което се потвърждава решение № 260079/04.02.2021 г. по гр. д.№ 1101/2020 г. на Районен съд Кюстендил и е уважен предявения иск на Л. Н. М. против ДПЛФУ„И. В. , гр.Кюстендил, на основание чл.200, ал.1 КТ, за сумата от 4000 лева, като обезщетение на причинени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 11.01.2020 г., ведно със законната лихва датата на увреждане до изплащане на сумата.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и явно необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроси, които се свеждат до критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Според касатора въпросите са от значение за точното прилагане на закона.

От Л. Н. М. чрез адвокат С. М. от АК-Кюстендил е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като твърди, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и претендира сторените разноски по делото.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че работодателят отговаря имуществено за вредите от настъпила на 11.01.2020 г. злополука, която е призната за трудова с разпореждане № 2/20.01.2020 г. на НОИ–ТП Кюстендил. Въз основа на събраните доказателства, съдът е установил, че отговорността следва да се ангажира в хипотезата на чл.200, ал.1 КТ, тъй като е във връзка с извършваната от ищцата работа при ответника. С оглед данните за периода на лечение, интензитета на болките и съобразявайки заключението на вещо лице за степента на травматичното увреждане и ограничаването функциите на лявата ръка, като пряка последица от злополуката, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за причинените на пострадалата вреди е в размер на 4000 лева.

При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд по въпроса за критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди поради следните съображения: В практиката на Върховния касационен съд е изяснено, че при доказване на всички елементи на фактическия състав на чл.200, ал.1 КТ, съдът трябва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В случая, въззивният съд е установил всички релевантни за спора обстоятелства – наличието на трудово правоотношение, настъпването на инцидент, признат за трудова злополука с влязъл в сила административен акт и причинно-следствена връзка с вредите на работника, въз основа на които е определил размера на обезщетението на пострадалата в съответствие със задължителната съдебна практика, формирана с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленум на Върховния съд, според която критерият „справедливост“ по чл.52 ЗЗД означава да бъде определен точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, с оглед особеностите във всеки отделен случай. Конкретен отговор на повдигнатите от касатора въпроси се дава с решение № 219/02.12.2014 г. по гр. д.№ 1325/2014 г., ВКС, ІІІ г. о. и решение № 551/06.03.2013 г. по гр. д.№ 203/2012 г., ВКС, ІV г. о., в които се приема, че промяната в правния резултат на спора - определяне на друг размер на обезщетението за неимуществени вреди, трябва да бъде следствие от друга преценка на фактите имащи правно значение за конкретните обективно съществуващи обстоятелства съгласно критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД, въз основа на които се оценяват в паричен еквивалент претърпените от пострадалия неимуществени вреди. В същия смисъл е и второто цитирано решение - когато въззивният съд констатира, че размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение е несправедлив, тъй като не са съобразени всички претърпени вреди, той следва да изложи собствени мотиви за причинната връзка с тези конкретни вреди, които са от значение за определяне на друг размер на обезщетението. В случая, възивният съд е посочил, че присъденото от първата инстанция обезщетение е съобразено с конкретно установените по делото вреди на ищцата и дадената прогноза за възможно възстановяване от травматичното увреждане, но след оперативна намеса. Изводите на съда, че доказаните физически и емоционални болки и страдания са в причинно-следствена връзка от трудовата злополука, което обосновава присъдения размер на обезщетение, са изцяло в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, която приема, че справедливото обезщетение на причинените неимуществени вреди при трудова злополука се определя от степента на увреждане на пострадалия и особеностите на случая. Мотивите на съда не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по поставен от касатора правен въпрос, съгласно разясненията в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г., ОСГТК на ВКС.

След като съдебната практика е уеднаквена и липсват аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, във връзка с критериите при определяне на обезщетение на причинените неимуществени вреди, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че е необходимо да се създаде нова съдебна практика по определен въпрос също следва да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, а разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е неясна или противоречива, поради което не е налице хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

От Л. Н. М. чрез адвокат С. М. от АК-Кюстендил са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие от 05.11.2021 г.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260186 от 09.09.2021 г. по в. гр. д.№ 124/2021 г. на Окръжен съд Кюстендил.

ОСЪЖДА Дом за пълнолетни лица с физически увреждания „И. В. - гр.Кюстендил, да заплати на Л. Н. М., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат С. М. от АК-Кюстендил, разноски пред касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.