О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 123

София, 28.03.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 259/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на М. А. С. срещу определение № 1728 от 30.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1827/2021 г. на Софийски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение № 260287 от 23.05.2021 г. по т. д. № 102/2019 г. на Врачански окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение. За да постанови този резултат, въззивният състав е разгледал предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК и е съобразил, че жалбоподателят в декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК е удостоверил, че притежава дялове в търговски дружества на стойност 5100 лв. и земеделска земя – 19500 кв. м. Прието е, че тези обстоятелства обосновават неоснователност на оплакванията, че жалбоподателят притежава само запорирано и ипотекирано имущество и при съобразяване размера на дължимата държавна такса – 1017,29 лв. – съдът е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване от задължението за внасяне на същата.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. С изложението, частният...