1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 153

гр. София, 28.03.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 264 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Идимекс“ ЕООД срещу решение № 186/30.03.2021 г. по в. т. д. № 91/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 757/29.05.2020 г. по т. д. № 2508/2009 г. на Софийски градски съд за възобновяване производството по несъстоятелност, открито по отношение на „Идимекс“ ЕООД.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че въззивното решение следва да бъде допуснато до директен касационен контрол, тъй като предходните съдебни инстанции не са отчели липсата на предявено от кредитора „Търговска банка Д“ АД вземане в рамките на производството по несъстоятелност на „Идимекс“ ЕООД, съответно погасяване на това вземане поради предвиденото в чл. 739 ТЗ. Като последица от това погасяване ипотеката, учредена в полза на банката, се явява нищожна. От тук следва извод, че „Търговска банка Д“ АД не е легитимирана да насочи изпълнение върху имот от масата на несъстоятелността, а ТЗ е категоричен, че наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите в процедурата по несъстоятелност. Отделно от това се релевира, че въззивният съд не е преценил настъпилата в изпълнителното производство перемпция. Друго съществено нарушение на въззивния съд е, че не е взел в предвид представени от касатора доказателства и молби, както и представено по делото споразумение за встъпване в дълг. Извежда се довод, че тези нарушения обосновават очевидна неправилност на въззивното решение. В допълнение декларативно се сочи, че разглеждането на казуса по същество ще допринесе за развитие на правото. Формулира се искане за достъп до касационен контрол и отмяна на постановеното въззивно решение.

От ответника по касация „Търговска банка Д“ АД е подаден отговор на касационната жалба, с който се заявява становище за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, евентуално за правилност на решението на въззивния съд.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да постанови своето решение, въззивната инстанция е приела за установено по делото, че с решение от 12.02.2010 г. по отношение на „Идимекс“ ЕООД е било открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 20.02.2008 г. С решение № 797/27.05.2019 г. по т. д. № 2508/2009 г. производството по несъстоятелност е било спряно с указание до кредиторите да предплатят разноски за развитието му в размер на 5 000 лв. Решението е било обявено на 28.05.2019 г. С молба от 12.05.2020 г. в предвидения от чл. 632, ал. 2 ТЗ едногодишен срок „Търговска банка Д“ АД е подала молба за възобновяване на производството с представяне на доказателства за предплащане на определените от съда по несъстоятелността разноски. С решение № 757/29.05.2020 г. по т. д. № 2508/2009 г. производството по несъстоятелност е било възобновено. Съставът на Апелативен съд София е преценил соченото решение за законосъобразно като постановено в съответствие с приложимия материален закон, съответно е приел наведените във въззивната жалба от дружеството длъжник доводи за неоснователни. В мотивите на решението си въззивният съд се е позовал на касационна практика, обективирана в определение № 422/20.07.2015 г. по ч. т. д. № 824/2015 г., ТК, I ТО, с която е прието, че ипотекарният кредитор, в чиято полза е учредено обезпечение върху имущество от масата на несъстоятелността, не попада в кръга кредитори на дружеството длъжник, но има интерес, обусловен от правата му, регламентирани от чл. 717н ТЗ, да участва в предплащането на разноски и е активно процесуално легитимиран да иска от съда по несъстоятелността възобновяване на спряното производство. В съответствие с това разрешение решаващият съд е приел, че банката не е личен кредитор на „Идимекс“ ЕООД, съответно няма как да предяви в производството по несъстоятелност на това дружество вземането си. Вземането обаче е обезпечено с ипотека върху имот, който попада в масата на несъстоятелността на „Идимекс“ ЕООД, поради което банката се явява участник в производството по несъстоятелност и има интерес то да се развива. За ирелевантни въззивният съд е счел оплакванията на въззивника относно настъпила перемпция по изпълнителното дело № 734/2009 г. на ЧСИ П., в рамките на което „Търговска банка Д“ АД е инициирала принудително удовлетворяване на вземането си срещу „ХИДРОКОМП – ТОРН СПРИНГ“ ЕООД /н./, чийто законен представител съвпада с този на „Идимекс“ ЕООД. За неотносимо е счел и възражението, че учредената в полза на банката ипотека е недействителна, тъй като началната дата на неплатежоспособността предхождала учредяването . Изводът съдът е формирал при констатирана липса на твърдения и представени доказателства за приключило производство по иск за установяване на тази недействителност.

Настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за допускане нито на директен касационен контрол, нито на факултативен такъв.

Решението на Апелативен съд София не е очевидно неправилно. Касационната инстанция е имала многократно повод да посочи, че тази квалифицирана форма на неправилност е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика или на съдопроизводствени начала. В конкретния случай не се установява наличие на сочения критерий за директен достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Доводите на касатора за наличие на очевидна неправилност всъщност попълват хипотезиса на чл. 281 ГПК, която урежда основанията за обикновена неправилност – нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила или необоснованост.

С т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че достъп до факултативен касационен контрол следва да бъде обоснован с поставяне на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил решаващата воля на съда. Касационната инстанция не е длъжна да извежда въпроса, а може само да го конкретизира. В случая касаторът не е извел конкретен правен проблем, за отговор на който да бъде допуснато касационно обжалване. Това е достатъчно основание да бъде отказан достъп до касация. Отделно от това, само декларативно посоченият допълнителен селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е обоснована теза коя разпоредба касаторът счита непълна, неясна или противоречива, не позволява осъществяване на позитивна селекция по отношение на касационната жалба. Наред с това, по въпроса за наличието на интерес в полза на чужд за несъстоятелния длъжник кредитор, чието вземане е обезпечено с имущество от масата на несъстоятелността, да предвнесе разноски и да иска възобновяване на производството по несъстоятелност, е формирана практика на касационната инстанция, на която въззивният съд уместно се е позовал. Като допълнение следва да бъде посочено и, че във фазата на предварителна проверка по реда на чл. 288 ГПК касационната инстанция не може да проверява дали въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, приложил релевантната материалноправна законова разпоредба или спазил съдопроизводствените правила и правилата на формалната логика. Това може да се осъществи само във втората фаза на разглеждане при осъществяване на контрола за законосъобразност на въззивния съдебен акт.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186/30.03.2021 г. по в. т. д. № 91/2021 г. на Апелативен съд София

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.