О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2128

[населено място], 08.07.2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 905/2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 240 от 09.12.2024 г. по в. гр. д. № 358/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено Решение № 129 от 06.02.2024 г. по гр. д. № 1220/2023 г. на Окръжен съд – Бургас. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу нотариус М. С., с рег. № 581 на НК иск с правно основание чл.73, ал.1 ЗННД, вр. чл.45 ЗЗД да заплати сумата от 89 120 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, както и 11 881,59 лв., представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението за частична нищожност на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека - 08.04.2022 г., до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обоснована с твърдението, че отговорът на следните поставени въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. „Банка търпи ли вреди в случаите, когато е отпуснала кредит, обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти, която ипотека впоследствие поради грешка на нотариуса е прогласена за частично нищожна, при условие че е налице висящо изпълнително производство срещу длъжниците за събиране на задълженията по кредита ? За отговора на поставения въпрос има ли значение обстоятелството, че взискателят - банка е загубил възможността да изпълнява срещу недвижимия имот, по отношение на който е прогласена частичната нищожност на ипотеката, тъй като с отпадането на ипотеката разпоредбата на чл. 445, ал. 1 ГПК е неприложима и имотът е несеквестируем съгласно чл. 444 ГПК ?“;

2. „Банка, като страна по сделка за учредяване на договорна ипотека в качеството й на ипотекарен кредитор, може ли да бъде „съпричинител“ на претърпените от нея вреди, когато поради грешка на нотариуса ипотеката върху имот е учредена от лица, които не са негови собственици и впоследствие ипотеката е обявена за частично нищожна ?“

Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е заявено в условията на евентуалност по съображения, изложени при обосноване на въпросите.

Ответникът – нотариус М. Т. С., действаща чрез процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложени са съображения и за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв.

Третото лице-помагач на страната на ответника - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в законоустановения срок не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до аналогичен на първоинстанционния съд правен извод за неоснователност на заявените от „Първа инвестиционна банка“ АД искови претенции, Апелативен съд – Бургас е установил от фактическа страна, че по делото е безспорно установено, че на основание договор за банков кредит от 14.12.2015г. ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставил на „В. декарт“ ЕООД кредит в размер на 125 000 лв., обезпечен с първа по ред ипотека върху недвижими имоти, собственост на съдлъжниците - физически лица; С нотариален акт № 90/2015г. от 16.12. 2015 г. на нотариус М. С., съдлъжниците Т. Г. и Р. Г. са учредили в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД договорна ипотека върху посочените недвижими имоти, съответно описани. Съдът е установил, че страните не спорят и по факта, че към момента на сключване на ипотечния договор нотариус М. С. не е съобразила, че имотът, предмет на ипотеката, не е собственост на ипотекарните длъжници. От приложения по делото нотариален акт за дарение на този недвижим имот № 32 от 2008 г. на нотариус Т. В. е прието за установено, че Т. Г. и съпругата му Р. Г. са дарили имота на сина си Д. Г.. Следователно, ответницата - нотариус М. С., при учредяване на ипотеката не е съобразила дарението при проверка принадлежността на правото на собственост, която дължи съгласно разпоредбата на чл.586, ал.1 ГПК. Наред с това е установено, че с влязло в законна сила Решение № 28 от 25.02.2022 г. по гр. д. № 820/2021 г. на Районен съд – Карнобат, на основание чл.167, ал.3 ЗЗД е прогласена частичната нищожност на процесната договорна ипотека по отношение на ипотекирания от Т. Г. недвижим имот, като учредена върху имот, който при сключване на договора не е принадлежал на лицето, което я учредява.

Въззивният съд е установил също така, че ищцовата банка е взискател по изп. д. № 340/2021 г. по описа на ЧСИ Ст. Н., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по извлечение от счетоводните книги на банката за заплащане солидарно на предсрочно изискуеми суми по договора за кредит; Изпълнителното производство на ЧСИ Н. все още не е приключило; Към него е присъединено друго вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД в общ размер на 222 320,91 лв. (по двата изпълнителни титула към 06.02.2024 г. задължението към банката възлизало на 400 743,51 лв.) и вземанията на още други пет присъединени взискатели - в т. ч. и ТД на НАП; Били извършени продажби на имоти в землището на [населено място] и били обявени за купувачи двама от присъединените взискатели; За процесния имот не било установено наличието на входирана молба от взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД за насрочване на публична продан. Въз основа на тези факти е направен изводът, че банката, в качеството й на взискател, няма как да е претърпяла вреди от изпълнението върху процесния имот, поради това че е хирографарен кредитор, тъй като изпълнение върху този имот не било предприето. Вреди в случая, според съда, биха настъпили при неудовлетворяване на банката при проведена публична продан на имота, върху който е учредена ипотеката (обявена за нищожна) - за разликата между разпределените суми от публичната продан и сумите, които би получила при разпределението ако бе привилегирован взискател, т. е. при положение, че ипотеката в нейна полза не е била обявена за нищожна. Наред с това, споделяйки мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че насоченото и срещу други имоти на кредитополучателя и солидарните длъжници принудително изпълнение не е приключило, поради което вредите на банката са хипотетични, а не реално претърпени и настъпили.

По тези съображения и след препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е потвърдил обжалваното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

И двата поставени в изложението въпроса не удовлетворяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационе контрол на обжалваното решение съгласно задължителните указания в ТР №1/19. 02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Решаващ за изхода на спора е изводът на въззивния съд, че банката не е претърпяла вреди от противоправното поведение на нотариус С., тъй като не е предприето изпълнение върху имота, предмет на обявената за нищожна ипотека. Т.е. първата част от първия въпрос е насочена директно към правилността на решението, която не се преценява в селективната фаза на касационното произвдство. По отношение на втората част от въпроса, а именно дали в този случай е от значение обстоятелството, че взискателят е загубил възможността да изпълнява срещу недвижимия имот, по отношение на който е прогласена частичната нищожност на ипотеката, тъй като с отпадането на ипотеката разпоредбата на чл. 445, ал. 1 ГПК е неприложима и имотът е несеквестируем съгласно чл. 444 ГПК, съдът намира следното: При обосноваване на вредата в исковата молба ищецът не се е позовал на невъзможността да се удовлетвори от процесния имот поради несеквестируемост вследствие отпадане на ипотеката /твърдяно е само отпадане на привилегията му на ипотекарен кретитор/. Това обстоятелство като новонастъпило е заявено от банката с въззивната жалба и е аргументирано с отговор на ЧСИ от 27.02.2024г., съдържащ изявление на съдебния изпълнител, че имотът е несеквестируем. Видно от мотивите към обжалваното решение съдът е изразил само принципно становище и съгласие с доводите на въззивника, че с отпадането на ипотеката разпоредбата на чл. 445, ал. 1 ГПК е неприложима и имотът е несеквестируем съгласно чл. 444 ГПК. Изложено е също така, че въпреки пречките, породени от несеквестируемостта на процесния имот, наличието на реална вреда за Банката може да се установи след приключване на изпълнителното производство и след установяване каква сума банката е получила реално в процеса на изпълнение и каква би била тази сума, ако спрямо процесния имот тя е имала качеството на ипотекарен кредитор. Недостатъчната яснота в мотивите досежно обстоятелството дали съдът е приел за надлежно установена несеквестируемостта на процесния имот, породена и от вътрешното противоречие в съображенията, тъй като се говори за пречки, породени от несеквестируемостта на процесния имот, а същевременно се сочи, че вредите от изпълнението върху същия са предполагаеми, не препятстват настоящия състав в преценката дали въпросът е годен да обоснове допускане касационната проверка на решението. При решаващ за изхода на спора мотив на съда за недоказаност реалното настъпване на вреди за касатора поради висящност на изпълнителното производство, насочено и срещу други имоти на длъжниците, дали банката е загубила възможността да изпълнява поради несеквестируемост на процесния имот, е въпрос без обуславящо за изхода на правния спор значение.

Вторият въпрос изхожда от мотиви, които са без правно значение за изхода на спора, доколкото представляват оценъчни съждения на съда относно поведението на банката /„недоумение“ от бездействието й при изповядване на ипотеката/. Съдържащото се във въпроса „съпричиняване“ на вредата не отговаря на обективираната в съдебния акт правна воля на съда, поради което отговорът на въпроса няма нужното значение за решаването на конкретния правен спор.

Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание, което да препятства достъпа до касационен контрол.

Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е заявено бланкетно. За правна яснота следва да се посочи, че очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, каквито в случая не се установяват.

С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника по касация – адв. М. З. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗЗД, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от адвоката правни действия, съдът определя на 1500 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 240 от 09.12.2024 г. по в. гр. д. № 358/2024 г. на Апелативен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. М. З. – АК [населено място] адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. на основание чл.38 ЗЗД.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.