О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 154

София, 28.03.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 1269/2021 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Пи ел си брокерс 10“ ЕООД,гр. София против решение № 85 от 19.02.2021 г. по т. д. № 2429/2020г. на Софийски апелативен съд

Ответникът по касация- „Бета Грейн“ЕООД, [населено място] не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е развил своето оплакване за това, че ищецът с исковата молба е заявил вземане по фактура, за която в хода на производството не се установява да е осчетоводена и издавана, като неправилно е приел, че е сезиран с искане за плащане, произтичащо от договор за наем. Страната е заявила, че е налице и основание по чл.280, ал.2 ГПК, в хипотеза на очевидна неправилност, с оплакване за неправилно тълкуване на договора по смисъла на чл.20 ЗЗД, подкрепено с цитат от решение на ВКС общо дефиниращо тълкуване на договорите. Развито е и общо оплакване, че били оспорени клаузите съдържащи признание за предаване на вещта, за което съдът „ дължи тълкуване“. Посочено е също и основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като е направено лаконично оплакване, че в противоречие със съдебната практика било прието предаване на вещта и е посочено решение по т. д. 2741/14 на ВКС. Общо е разгледана и практика на СЕС дефинираща понятието „ доставка“. Отново с общо...