О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 105

София, 18.03.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 469 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. М. Б., чрез адв. В. против определение № 1353/15.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 2664/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение частна жалба на настоящата жалбоподателка срещу определение от 30.06.2021 г. по гр. д. № 12027/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на разноски за вещо лице по допусната по делото съдебно-психологична експертиза.

Жалбоподателката поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение с доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3 ГПК, в което са формулирани следните въпроси: Длъжен ли е съдът да изследва наличието на синдром на родителско отчуждение у детето спрямо неотглеждащия родител при направено искане за събиране на доказателства в тази насока, и в компетенциите на съда ли е установяването или отричането на синдром на родителското отчуждение у детето без изслушване на специализирана експертиза, и длъжен ли е съда да назначи служебно такава експертиза с оглед охрана на интереса на детето, доколкото съдът е длъжен да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца и при необходимост събира и служебно доказателства в тази връзка. Поддържа се, че повдигнатите въпросите са разрешени от въззивния съд и...