№ 3584

гр. София 08.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Орешарова гр. д. № 1882 от 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Н. П. М., чрез адв. Р. М., срещу въззивно решение № 4 от 02.01.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 7369 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20086790/05.04.2021 г. по гр. д. № 62348/2018 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. П. М. срещу Министерство на вътрешните работи иск с правно основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР вр. с чл. 106, ал. 3 ЗДСл за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7295,50 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимо обезщетение за прослужени години в размер на допълнително 5 месечни трудови възнаграждения по 1459,10 лв. всяко, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявената претенция.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя въпрос във връзка с определяне на обезщетението по чл.234, ал.1, вр. с чл.235, ал.1,т.1 ЗМВР следва ли приравненият служебен стаж по ЗДСл, който се счита за служебен стаж по ЗМВР, да се зачита като прослужени години в МВР. Въпросът се поставя във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По него се сочи противоречие с решение № [ЕГН] г. по гр....