1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1172

ГР. С., 31.10.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.10.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

И. П.

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №673/11 г.,

Намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Б. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр. д. №149/09 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от В. Ф. – Ц. срещу касаторката иск по чл.45 от ЗЗД – за сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на ищцата при причинено от ответницата ПТП.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК.

Поставя като значими за спора процесуални и материалноправни въпроси, някои от които / по р. І-ви, т.1, р.ІІ-ри, т.2, 4 и 5/ по същността си са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение – осн. по чл.281,т.3 от ГПК, за което ВКС не се произнася в това производство.

Останалите въпроси в раздел І-ви и ІІ-ри могат да се приемат като такива по чл.280, ал.1 от ГПК и ВКС ги разглежда в контекста на предпоставките за допускане на обжалването, сочени от касатора:

Според касатора:

1. Процесуалният въпрос: може ли въззивният съд при повторно разглеждане на делото да се отклонява от задължителните указания за това какво да установи и кои доказателства да обсъди, дадени му...