Съдебното производство по чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във връзка с чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба на адвокат И. Т. Г., действащ лично и в качеството му на законен представител на Сдружение "Гражданска инициатива за справедливост", регистрирано по ф. дело № 16111 от 2007 г. на Софийския градски съд със седалище и адрес на управление гр. С., срещу мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по заявление от 02.11.2007 г. за достъп до обществена информация. Жалбоподателят поддържа, че предмет на жалбата (който определя и предмета на образуваното дело) е мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, защото задълженият по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ субект не е разгледал и не е взел решение за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация и не е уведомил писмено заявителя за своето решение съгласно чл. 28, ал. 2 ЗДОИ - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК.

Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител е оспорил основателността на жалбата по съображения, че административният орган е уведомил жалбоподателя, че информация не може да му се даде, тъй като фактите, за които е поискана, не съществуват.

Върховният административен съд - трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 2 АПК и разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че процедурата за предоставяне на достъп до обществена информация на основание чл. 24, ал. 1 ЗДОИ е започнала с писмено заявление вх. № М-11539 от 02.11.2007 г., подадено от жалбоподателя до министъра на вътрешните работи, с описание на исканата информация - информация относно размера и основанието (сключените договори) на всякакви плащания, извършени от...