О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3574
София,08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3270 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 249 от 06.03.2024 г. по в. гр. д. № 1770/2023 г. на Софийски апелативен съд, след частична отмяна на решение № 260294 от 14.02.2023 г. по гр. д. № 14837/2019 г. от Софийски градски, съд е отхвърлен предявеният от Б. Т. Б. срещу „Т. М. ЕООД, ЕИК[ЕИК] /с променено фирмено наименование на в хода на първоинстанционното производство на „СТРУГА 6“ ЕООД/ иск по чл.49 ЗЗД за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от обиди и клеветнически твърдения в публикации в електронния информационен сайт „trud.bg“ на 27.06.2017 г.; 25.07.2017 г. и на 06.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2019 г. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, в която искът за вреди е бил отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв. и за публикацията от 15.08.2017 г.
Въззивният съд е приел следното:
На първо място съдът е пресъздал съдържанието на статиите, от които произтича искът за вреди:
Статията от 27.06.2017 г. е със заглавие „21 крадени милиона се въртят около Троян, май“. В нея е посочено, че „Обирджията на века П. М. от Троян е осъден на 15 години затвор, както и да върне откраднатите от „А. Б. пари в размер на 21. 5 милиона лева, на която бил главен касиер... В статията е посочено, че „П. М. има сестра, която се казва Т. Б. и е съпруга на скандално известния бизнесмен от Троян Б. Б., свързван с името на И. К. и кръговете около него. Именно Б. се възползвал от всички видове приватизационни сделки, като на безценица придобил множество имоти през годините на прехода. Сред най-сладките придобивки на Б. е троянското предприятие „Балканска звезда“ ЕООД, което е произвеждало електродвигатели. На 14.11.2003 г. Общински съвет - Троян гласува да бъде продадено тогавашното общинско предприятие „Балканска звезда“ ЕООД ... за цена от 190 800 лева, цената на един апартамент в Троян. За купувач е обявен „Индустриален център Искър“ АД, като скрит собственик на това дружество е Б. Б.. Към настоящия момент управител на центъра е сестрата на Б. Б. (г-жа К. по мъж, видно от Търговския регистър), която на свой ред е назначила Б. за управител на „Балканска звезда“. Предприятието било приватизирано и закупено от „Индустриален център Искър“ АД, на което дружество ищецът бил скрит собственик, впоследствие назначен за управител от своята сестра на „Балканска звезда“. Какво общо имат „Е. Х. АД и „Балканска звезда“ ЕООД? Синът на Б. – Т. Б., е управител на „Е. Х. АД, като дружеството е придобито по време на масовата приватизация, както и други активи по същия особен начин....... Истинският реформатор Б. Б. показа, че е такъв и подкрепя новоизлюпените соросоидски партии в България. Остана да разберем дали „Балканска звезда“ в лицето на Б. Б. финансират протестърите, като искат падането на Главния прокурор и свалянето на правителството, пише Т. П. От там задават и въпроса дали собственик на „Балканска звезда“ не е финансирал протеста пред Съдебната плата. Дали пък милионите, откраднати от М., не се въртят някъде из Троян? Би било интересно Икономическа полиция, а защо не и прокуратурата, да огледат задълбочено бизнес делата в китния балкански град“.
На 25.07.2017 г. на сайта на ответника е публикувана статия със заглавие „Къде избяга П. М. с 21. 5 млн. ?“ с подзаглавие „Издирват бивш банков касиер, осъден на 15 г. затвор заради присвояване“. Съдържанието на статията не визира личността на ищеца.
Публикация от 15.08.2017 г. е със заглавие „Истината за Балканска звезда и Е. Х. . Ответникът е публикувал статията по повод полученото писмо от Б. Б., което последният е определил като „право на отговор“. Коментарът на автора на статията е, че ищецът не е дал отговор на редица въпроси, поставени в статията от 28.06.2017 г. В същата публикация е изложено становище на инж. Е. за работата му в „Балканска звезда“, за прекратено правоотношение, за предмета на дейност на „Е. Х. и за емоционалните реакции на ищеца- „Изсмя се подло и щастливо, като да е било детска мечта... Започнах веднага след това в Е. Т. като получих всички съпътстващи заплахи, обиди, сплашвания и какво ли не от Б.. Нямате си за представа за какъв човек става въпрос, колко хора е унищожил и съсипал. Поради тази причина до сега мълчах, но преди близо седмица подадох сигнал в прокуратурата и полицията и ще говоря“.
На 06.02.2019 г. е публикувана последната статия със заглавие „Има ли умишлен фалит на фонда за масова приватизация „Св. Н.“ и с подзаглавие „Защо бе ликвидиран през 2011 г. и къде са активите днес?“. Статията дава информация за регистрацията на Национален приватизационен фонд „Св. Н.“ през 1996 г. и за определянето му като фонд на бившата Д. С. /ДС/ поради участието в управителното тяло на ген. Л. Г. и на други лица с принадлежност към ДС и други разузнавателни и контраразузнавателни служби, за които има доказателства по делото. Статията дава информация, че: „Хиляди троянци с бонови книжки са станали акционери в НПФ „Св. Н.“, но не са получили дивиденти... НПФ „Св. Н.“ е приватизирал срещу бонови книжки активи за милиарди като „Химатех“ АД, Д. Д. (от 1998 г. „Е. Х. ), „Фименко“, „Индустриален център Искър“, „И. Ц. Тракия“, „Балканска звезда“ и др. През 2011 г. Б. Б. решава да ликвидира фонда за масова приватизация „Индустриална холдингова Компания“ (Св. Н.), тъй като фондът е бил на загуба с 23 000 лева. Важно е да се отбележи, че фондът се издържа от разпределение на дивидент, какъвто години наред Б. не е разпределял, а оттам и фондът бил тласнат към фалит. За ликвидатор на фонда е бил избран Г. Б., който през 2012 г. приключил ликвидацията, за да може всички активи да се озоват при самия Б. Б. и жена му (Т. М.) Б., сестра на П. М., свързан с обира на „Алфабанк“ отново през 2011 г. с над 21 млн. лева. Последната работа на П. М. била в „Химатех“ АД, собственост на Б.. Днес троянци – елпромци са без боновите си книжки. Днес Б. Б. фалира „Елма“ АД, фалира „Св. Н.“ /ИХК/, свързан е с обира на „Алфабанк“ и всичко това пред нашите очи и за наша сметка“.
На следващо място съдът е посочил свързаните статии, послужили като основа на процесните публикации: БАНКЕРЪ от 15.07.2011 г.; вестник „Троян 21“ – със статия „Защо уволниха инж. Т. Е.“ - 12.11.2016 г.; статия от 15.06.2017 г.; статии на л. 57, л. 63, л. 68, л.87; на www. zarata. info от 11.12.2017 г. / л. 52/, който определя ищеца като скандален бизнесмен и самоопределил се като човек на ДС и с връзки в генералски среди; www. dnes. co. uk -. л. 60; 7 DniBulgaria. bg -. – л. 73 като сайт на 7 дни М. Г. Plovdiv media – л. 73 от 11.11.2018 г.
Прието е, че множество статии на различни местни и национални печатни медии с оценки за личността на ищеца, за неговите бизнес дела и за участието му в търговски дружества и в национален приватизационен фонд, както и взаимоотношенията му с други публични личности от политиката и бизнеса са били обект медийно внимание още от 1999 г. Прието е също, че сестрата на ищеца е съпруга на П. М., обвинен в присвояването на 21 млн. лева от „Алфабанк“, което наказателно производство е било медийно наблюдавано и през 2022 г. приключило с влязла в сила осъдителна присъда. П. М. е бил в трудово правоотношение с „Химатех“ АД, представлявано от ищеца. Прието е също, че според писмените доказателства ищецът не е бил сътрудник на МВР и не е имал принадлежност към Държавна сигурност. Ищецът участва в управлението на 30 търговски субекта и е собственик в 13. Ищецът по реда на чл. 176 от ГПК е потвърдил обстоятелствата, че е участвал в Национален приватизационен фонд „Индустриална холдингова Компания (Св. Н.)“ АД. По решение на извънредно общо събрание от 07.09.2011 г. е проведена ликвидация и на 03.01.2013 г. акционерното дружество е било заличено в Търговския регистър.
Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Г. Б. и Т. Б., тъй като първият свидетел е адвокат на ищеца от 20 години и коментираните по-горе писмени доказателства го сочат като ликвидатор на Националния приватизационен фонд, което води до извод за заинтересованост от изхода на делото, а вторият свидетел е пряко заинтересован от изхода на делото.
Посочено е, че по делото са приложени доказателства за множество публикации на различни медии, проследили приватизацията на промишлените предприятия в [населено място], а и на други, за които ищецът е придобил дялове или акции, като тези публикации предхождат по време процесните четири публикации.
Обсъдено е и решение № 10 по к. д. № 14/1997 г. на Конституционния съд на Р. Б. според което принадлежността към бившата Държавна сигурност не засяга доброто име на проверяваните лица, тъй като тяхната дейност е била правно регламентирана и е недопустимо да се създава презумпция за аморалност или укоримост без установяване конкретната дейност на самото лице.
При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.49 ЗЗД е неоснователен.
За да е налице противоправно поведение на лицето, на което ответникът е възложил работата, следва да е нарушен балансът между упражняването на свободата на словото, печата и правото на гражданите на информация от една страна и правото на лична чест, достойнство и добро име от друга страна. Обсъдена е правната регламентация на свободата на словото, както и регламентацията на правото на личен и семеен живот. Посочено е, че според практиката на ЕСПЧ балансът между личния и обществен интерес при упражняване свободата на словото изисква пресата в правовата държава да не пристъпва границите, установени за защита на репутацията на другите, като неин дълг е да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен интерес.
В настоящия случай са налице четири публикации. В първата от тях с популярни изразни средства читателите са осведомени за присвояването на едни 21 милиона лева, за личността на обвиненото от прокуратурата лице, за неговия роднински кръг, за бизнеса на роднинския кръг и за историята на инженер Т. Е.. Статията съдържа една оценка за ищеца „скандално известния бизнесмен от Троян Б. Б.“, която в контекста на информацията за присвояване на парична сума от банката, за роднинската връзка, за историята на приватизирането на промишлени предприятия и за тяхното закриване не съставлява обида или клевета. Втората публикация не визира ищеца. Трета публикация е право на отговор на ищеца, но и на инж. Е., който е дал оценка на ищеца и тя е публикувана от ответника без корекции. Четвъртата публикация е исторически преглед на приватизацията на промишлени предприятия, на историята на Националния приватизационен фонд и за неговата ликвидация, за придобитата от ищеца собственост и за роднинските му връзки с обвинения за присвояване на парична сума от „Алфабанк“ АД.
Въззивният съд е разгледал престъпния състав на клеветата. Приел е, че когато се преценява нейната съставомерност при иск за вреди е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско, а приписаното престъпление да не е извършено от оклеветения, както и деецът да съзнава това и да не е положил дължимата се грижа да провери достоверността на информацията. Посочено е, че съдебна практика във връзка с вреди от изнесена в средствата за масово осведомяване информация изисква да се прави разграничение между твърдения за факти и оценка на факти. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да ангажират отговорност само ако са неверни и позорят адресата /клевета/, защото накърняват конституционно признатите му права. Оценките и мненията не представляват конкретни факти от обективната действителност и могат да ангажират отговорност само ако са направени в превратно упражняване правото по чл.39, ал.1 от КРБ и представляват обида.
Прието е, че в случаите, при които за определено лице има множество публикации на различни издатели за едни и същи фактически твърдения и квалификации, пораждането на отговорност за вреди е поставено в зависимост от това дали статията, въз основа на която се претендира обезщетение, е публикувана първа по време или в нея е налице позоваване на публикувана по-рано статия от друг автор/издател, съответно дали съдържанието на статията е обидно или клеветническо. Когато статията съдържа фактически твърдения, които се квалифицират като клевета и публикацията е първа по ред, издателят носи отговорност, защото е следвало да провери достоверността на информацията съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Когато авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по рано от друг автор/издател, той не може да носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Отсъства ли такова позоваване се прилагат общите правила. В тези случаи авторът или издателят поднася информация от свое име и поради това носи отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността на фактите съобразно правилата на добрата журналистическа практика преди публикуването. Когато публикацията съдържа обиди на общо основание издателят ще носи отговорност за вреди, независимо от това дали е първа или последваща, включително дали е налице позоваване на друга отпреди това, тъй като наличието на обиди е очевидно, не се налага проверка за вярност и разпространението им е противоправно. При наличието на обиди отговаря всеки от издателите, съответно авторите, доколкото засягат неблагоприятно адресата. Когато публикацията визира твърдения, изхождащи от други лица, които са посочени от автора или издателя и в текста коректно е предадена дадената от тях информация, няма основание за ангажиране отговорността на автора по чл.45 ЗЗД или на издателя по чл.49 ЗЗД. Ако изявлението на третото лице е клеветническо, то отговорността за вреди е на автора на изявлението, но не и на журналиста или издателя, тъй като чрез препредаването му не се действа със съзнание за оклеветяване.
Прието е, че в настоящия случай поведението на лицето, на което ответникът е възложил издаването на вестника и на сайта, не осъществява деликтния състав на чл.45 ЗЗД, тъй като отсъства противоправно действие и/или бездействие и претърпяна вреда. Предявеният главен иск е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне, а неговата неоснователност влече неоснователност и на акцесорния иск за присъждане на законна лихва от деня на увреждането.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Б. Т. Б..
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не кредитирал свидетелските показания, излагайки единствено формалното съображение, че те са заинтересувани от изхода на делото. Мотивите на съда били откъслечни, без връзки между отделните логически компоненти, без логическа последователност, която да позволи да се проследят разсъжденията и изводите на въззивния състав. Решаващият извод на въззивния съд не бил свързан с предходните разсъждения. Съдебният състав не направил разграничение между обида и клевета, неправилни били изводите му относно позоваване на предходни публикации.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. При установени обидни квалификации носи ли издателят отговорност;
2. При статия с невярно и позорящо /клеветническо/ съдържание, в която авторът/издателят не се е позовал изрично на публикувана по-рано статия на друг автор/издател, носи ли издателят отговорност;
3. Следва ли да се преценяват гласните доказателства, щом са относими и допустими, от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл.172 ГПК и съвкупно с оглед целия доказателствен материал по делото.
4. Допустимо ли е прилагането на закона при сходни обстоятелства по различен начин, като веднъж едни и същи квалификации се приемат за обидни, друг път – не; един път се приема отговорност за втория издател, непозовал се на публикация, а друг – обратно.
По първите два въпроса въззивното решение влизало в противоречие с решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о., решение № 278 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2019 г., IV г. о., решение № 19 от 15.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4040/2021 г., I г. о., решение № 94 от 16.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 924/2021 г., IV г. о.; по третия въпрос – с решение № 247 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4508/2022 г., II г. о. и решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о.
Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, без да се сочат аргументи в какво се състои тя.
Ответникът „Струга-6“ ЕООД оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение по гражданско дело с цена на паричния иск над 5000 лв.
Въпрос № 1 е свързан от жалбоподателя с обстоятелството, че в първата статия по отношение на него е използвана квалификацията „скандално известен бизнесмен“, за която съдът е приел, че не представлява обида в „контекста на информацията за присвояване на парична сума от банката, за роднинската връзка, за историята на приватизирането на промишлени предприятия и за тяхното закриване“. Не може за се приеме, че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 94 от 16.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 924/2021 г., IV г. о., макар в него жалбоподателят също да е бил наречен скандален бизнесмен и там съставът на ВКС е приел, че е налице обида като противоправно поведение, за което се носи отговорност по чл.49 ЗЗД за причинени вреди. В случая по посоченото дело № 924/2021 г. на ВКС, IV г. о., се касае за публикации, които съдържат множество обидни квалификации, като освен „скандален бизнесмен“, са използвани и квалификациите „скандален приватизатор“, „скандален адвокат“, „изпечен мошеник“, „мутра на прехода“, „мошеник-приватизатор“, „измамник“, „перач на мръсни пари“, „криминален приватизатор“, „мутра“, „бандит“, за които ВКС общо е приел, че са унизителни за честта и достойнството на ищците. В настоящия случай за личността на жалбоподателя е използвана само една квалификация „скандален“, за която съдът е приел, че не е обидна, отчитайки контекста на общата информация за негово участие в нередни приватизационни сделки. Затова не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да доведе до допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Другата практика на ВКС, която жалбоподателят сочи - решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о., решение № 278 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2019 г., IV г. о., решение № 19 от 15.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4040/2021 г., I г. о., също не може да обоснове допускане на касационно обжалване по този въпрос. Първото и третото от посочените решения съдържат теоретични разяснения какво представлява обидата като форма на накърняване на доброто име на личността и съответно – недопустима форма на конституционно защитената свобода на изразяване на мнение и основание за ангажиране на гражданска отговорност за вреди. Във второто решение е прието, че думата „скандален“ е с негативно съдържание, но там употребеният израз, заради който съдът е приел наличие на обида, е друг – „скандален псевдожурналист“, която съдържа двойно негативно съдържание и подкопава доверието в професионалните качества на обиденото лице.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос № 2 с цел проверка дари въззивното решение съответства на посочената от жалбоподателя практика на ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на № 249 от 06.03.2024 г. по в. гр. д. № 1770/2023 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 520 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъзе върната.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване.
При насрочване на делото като ответник да се впише „СТРУГА 6“ ЕООД-в ликвидация.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: