Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална здравна осигурителна каса чрез пълномощника и Ц. Д., срещу решение № 4850 от 27.08.2012 г., постановено по адм. дело № 11556 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата са посочени конкретни касационни основания за отмяна на съдебното решение, необоснованост, нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Счита се, че при постановяване на решението съдът неправилно е тълкувал и приложил относимото национално и европейско право.

Ответникът по касационната жалба - Г. И. Е., чрез процесуалния си представител адв.. П. оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С посоченото по-горе решение административният съд е уважил исковата молба на Г. И. Е. като е осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на ищеца сумата 36 367,20лева заплатени разходи за лечение в чужбина ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. В останалата част предявения иск до размер на 48 204,91лв. е отхвърлен. Присъдени са и направените разноски.Съображенията за това са били, че предявеният иск за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са доказани предпоставките за уважаването му, а именно наличие на отменен незаконосъобразен административен акт, вреда от акта и причинна връзка между него и вредоносния резултат. Съдът е посочил, че по делото е установено със съдебно решение дължимостта за издаването от касатора на ответника на формуляр Е-112 необходим му за лечение в чужбина. Отмяната на отказа за издаване на разрешение за лечение в чужбина води до възстановяване пряко от НЗОК сума равна на тази която по принцип би поела, ако разрешението е предоставено преди началото на лечението. Освен това съдът е приел, че претърпените от Елчинов имуществени вреди са съизмерими с разходите за лечение в чужбина при отсъствие на разрешение, предпоставките за което са съществували. Съдът е приел още, че ако заявеното право е било своевременно признато, ищецът нямаше да извърши посочените разходи и в това се изразява причинната връзка между незаконосъобразния акт и сторените разходи за лечение. Искът е уважен от съда частично, тъй като съдът е приел и ценил доказателствата за извършено плащане от страна на НЗОК на сумата 11 837,71 лв. Решението е валидно, правилно и обосновано.

Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на основните елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ.В тази връзка доводите за необоснованост на съдебното решение и за допуснато нарушение на материалния закон при постановяването му не могат да бъдат споделени.

Обсъдени са доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен ЗОДОВ. Правилно съдът е взел предвид и решението на ЕС по преюдициално дело №173/2009 г. където е прието, че когато е установена незаконосъобразност на отказа за издаване на разрешение, а болничното лечение е приключило и осигуреното лице е направило съответните разходи за него, националния съд трябва по реда на националното процесуално право да задължи компетентната институция да възстанови на осигуреното лице сумата, която тази институция би поела, ако разрешението е издадено своевременно.Доказателствата по делото са обсъдени както поотделно така и в съвкупност и са изложени подробни мотиви с правни изводи съобразно приложимия закон. Анализът на доказателствата, предвид кумулативно изискуемите предпоставки в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обосновано довел до извод за наличие на правопораждащия фактически състав за възникнало право на обезщетение по предвидения ред. Ето защо първоинстанционният съд законосъобразно приел, че НЗОК дължи и следва да заплати на Г. Е. обезщетение за имуществени вреди в посочения размер, които представляват заплатени разходи за лечение в чужбина като последица от незаконосъобразността на Р. № РД-15-13/18.04.2007 г. на Управителя на НЗОК. Въпросът за дължимостта от издаването на формуляр Е 112 от НЗОК е решен с влязъл в сила съдебен акт. Отмяната от съда на отказа за издаване на разрешение за лечение в чужбина е материално-правно равнозначна на признаването на правото на лечение. Последица от пораждането на правото е поемането от компетентната държавна институция на необходимата сума за лечението (чл. 36, ал. 1 от ЗЗО). Осигуреното лице има право да му бъде възстановена пряко от НЗОК, сума, равна на тази, която по принцип би поела, ако разрешението бе надлежно предоставено преди началото на лечението.Затова и правилно решаващият съд е посочил, че претърпените от Елчинов имуществени вреди са съизмерими с разходите за лечение в чужбина при отсъствието на разрешение, предпоставките за издаването на което са съществували. В случай, че заявеното право беше своевременно признато, той не би извършил и плащането на сумите за лечение, тъй като субект на паричните задължения към клиниката би била НЗОК. В това се изразява и причинната връзка между незаконосъобразния акт и сторените разходи за лечение.

Съдът е назначил и приел ССЕ, неоспорена от страните, чието заключение за размера на осъществените от Г. Е. разходи във връзка с проведеното лечение е възприел. При определянето на размера на обезщетението съдът е съобразил и извършеното след предявяването на иска плащане от НЗОК на част от сумата по лечението.

Решението е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка, при правилно приложени процесуални и материално правни норми и е обосновано. Що се отнася до поставените с молба от 28.05.2013 г. подадена от ответника въпроси, то същите имат отношение към изпълнението на съдебното решение. В настоящото производство не е направен частичен отказ от иска или пък оттегляне на касационната жалба поради което настоящата съдебна инстанция не може да изрази становище по нея.

С оглед гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 4850 от 27.08.2012 г., постановено по адм. дело № 11556 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ С. Б. В.П.