Образувано е по касационната жалба на З. П. Б., гр. С., срещу Решение № 211 от 06.08.2009 год., постановено по адм. дело № 202 по описа за 2009 година на Административен съд - Перник, с което е била отхвърлена жалбата му срещу решение на Председателя на Общински съвет – Перник с изх. № 146/01.04.2009 год. за определяне на такса за битови отпадъци. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - всички основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по същество, с което се отмени атакувания акт.

Ответникът по така подадената касационна жалба - община П., представлявана от кмета не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, Първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по наведените в нея твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил акт на Председателя на Общински съвет – Перник с изх. № 146/01.04.2009 год. за определяне на такса за битови отпадъци. За да отхвърли жалбата съда е приел, че по делото били събрани доказателства, които обосновавали наличието на всички предпоставки за възникване на задължение за заплащане на такса битови отпадъци. Т. е. не били налице данни, представени от жалбоподателя, че на територията, ползвана от касатора, не било извършвано сметосъбиране и сметоизвозване, както поддържане чистота на териториите на общината.

На практика съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при необсъждане на всички събрани по делото доказателства съгласно изискванията на чл.188, ал.1 от ГПК отм. във връзка с чл.144 от АПК, както и при неправилно определена доказателствена тежест.

Съгласно чл.62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл.71 от същия закон определя, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

От тълкуването на цитираните разпоредбите на ЗМДТ следва изводът относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. В тежест на съответната община, в качеството на издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса услуги. В този смисъл, тя трябва да установи, че имота на задълженото лице се намират на нейна територия и на тази територия тя предоставя определените видови услуги. Тъй като твърденията на задълженото лице са, че в района в който се намира имота му общината не предоставя тези услуги (но не и че общината ги предоставя, но то не ги ползва) или да установи, че нежилищен имот, от типа на процесния е ползван по своето предназначение и не е създавал битови отпадъци по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗМДТ. Отрицателните факти не се доказват - основен принцип.

Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното решение и при условията на чл.222, ал.2, т. т.1 и 2 от АПК връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Перник. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички събрани досега доказателства, както и да бъдат събрани допълнителни такива за изложените по-горе обстоятелства.

При условията на чл.218з, ал.4 от ГПК отм. във вр. с чл.144 от АПК съда следва да се произнесе по въпроса за разноските, в това число и за настоящата инстанция.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение № 211 от 06.08.2009 год., постановено по адм. дело № 202 по описа за 2009 година на Административен съд - Перник и ВРЪЩА ДЕЛОТО

на Пернишкия административен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. Ч. М.Ч.