Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „СТРОЙИНКОМ” ООД – със седалище в гр. В. против решение № 1314/21.07.2009 г. на Варненския административен съд, Първо административно отделение, VІІІ състав, постановено по адм. д. № 644 по описа за 2009 г. на този съд, в частта

с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 030801449/14.11.2008 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна в частта

, потвърдена от Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. В., с която на основание чл.26, т.1 и 2 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗКПО е преобразуван в посока на увеличение ФР на дружеството за 2007 г. поради непризнати разходи в размер на 28 521,69 лв. за участия в търговски изложения, в резултат на което за цитираната година са определени допълнително корпоративен данък в размер на 4 063,38 лв. и лихви в размер на 389,46 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Съгласно чл.1, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗСч., този закон урежда изискванията за всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговски представителства. Приложените инвойси са издадени от юридическо лице, регистрирано в Русия. Съдът пропуснал да обсъди договорите и актовете за приемо – предаване, съпътстващи фактурите. Дружеството не е отчело командировъчни разходи, поради което е необосновано и логически неиздържано да се приеме, че лица от България са командировани за участие на изложението в Русия. С удостоверението за актуално фирмено състояние е установено, че съдружниците и управителят на «СТРОЙИНКОМ» ООД са граждани на Руската федерация. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждането на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Д „ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП я е оспори с доводи, изложени в съдебно заседание от юрисконсулт Куманова. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице претендираните основания.

Върховният административен съд, състав на І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Приходните органи са установили във връзка с отчетната 2007 г., че ревизираното лице е отразило по сметка 601000000599901 „Участия в изложения”, разходи платени на „Руска интернационал”, „Деметера”, „Участие изложение РУ”, общо в размер на 28 521,69 лева. До приключване на ревизията лицето не е представило оригинала на фактури, договори и други разходо – оправдателни документи (командировъчни заповеди, авансови отчети, документи за характера на изложенията и начина по който е осъществено участието в изложенията). На основание чл.26, т.1, т.2 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗКПО във вр. с чл.7, ал.1 от ЗСч. ревизиращият орган е увеличил ФР с разходите, несвързани с дейността и които не са документално обосновани. В резултат на преобразуването за 2007 г. е определен положителен резултат в размер на 40 633,82 лева. Изслушано е и заключение по ССчЕ. Първоинстанционният съд е приел за безспорно обстоятелството, че дружеството не разполага с оригинали на издадените фактури, което прави разхода документално необоснован. По аргумент, изведен от чл.58, ал.2 от ППЗДДС е прието, че на осчетоводяване подлежат само оригиналните счетоводни документи. Обстоятелството, че издател на фактурите е чуждо лице е прецено като ирелевантно, защото в тази хипотеза изискванията за документиране на разходите не се различават, а на основание чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗСч. освен да е налична в оригинал в счетоводството на получателя, фактурата трябва да бъде придружена и с превод на български език. В първоинстанционното решение е допълнено, че копията от фактурите не отразяват вярно стопанската операция, за която е извършен разхода. В тежест на ДЗЛ е да установи всички факти и обстоятелства от които черпи права, включително за реалността на услугите.

Първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и трябва да бъде оставено в сила.

При постановяването му окръжният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е обсъдил относимите доказателства и доказателствени средства. Направените изводи са обосновани и материалния закон е приложен правилно. Фактите са установени подробно и не следва да бъдат излагани отново.

В касационната жалба се признава необходимостта от наличието на първични счетоводни документи, чрез които да се обоснове документално съответния разход. По силата на чл.26, т.1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, несвързани с дейността, както и разходите по т.2, които не са документално обосновани. Процесните разходи са свързани с деийността на дружеството, но не са документално обосновани. Легална дефиниция за понятието за „документална обоснованост” се съдържа в текста на чл.10 от ЗКПО – разхода е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Нито по време на ревизията, нито в рамките на съдебното производство са представени оригинални фактури. В протокола от съдебното заседание, проведено на 14.07.2009 г. и във връзка с изричните съдебни указания, е отразено становището на пълномощника на дружеството – жалбоподател, че намиращите се в счетоводството документи са разменяни между страните по електронен път и по факс. Не е доказано обаче тези документи да представляват оригинални фактури. Неоснователно е и другото твърдение на касатора, а именно че са представени писмени доказателства, установяващи действителното осъществяване на стопанската операция. Сертификатите и актовете за приемо – предаване на комплекс услуги представляват частни документи, които в съпоставка с останалите доказателства, не налагат различен извод от гореизложения. Приложените към касационната жалба удостоверение за актуално фирмено състояние и дружествен договор действително установяват, че управителят и съдружниците в „СТРОЙИНКОМ” ООД са граждани на Руската федерация. Липсват обаче доказателства, че тези лица са ангажирали в чужбина други лица, чрез които да са осъществени процесните услуги.

С оглед на резултата по делото в полза на Д „ОУИ” – Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 407,17 лв. за касационното производство.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на І А отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1314/21.07.2009 г. на Варненския административен съд, Първо административно отделение, VІІІ състав, постановено по адм. д. № 644 по описа за 2009 г. на този съд, в обжалваната част . ОСЪЖДА

„СТРОЙИНКОМ” ООД – със седалище в гр. В. да заплати на Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП сумата в размер на 407,17 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Й. К.в/п/ М. М.

М.М.