Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Н. С. П. против решение № 91 от 08.11.2007 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 28/2007 г. В нея се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му.
Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна П. А. О., чрез пълномощника си поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да се отхвърли.
Заинтересованите страни Х. М. Х., И. М. Р. и А. Г. С., не са представили становище по жалбата.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:
Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по повод постъпили сигнал и жалба от заинтересованите страни, в качеството им на родители, чиито деца учат в ОУ”Х. Б.” гр. П. – П. А. О., Х. М. Х., И. М. Р. и А. Г. С., относно начина на структуриране на паралелките по класове, като се поддържа, че направеното разделение на учениците е на етническа основа. Според заинтересованите страни (жалбоподатели пред комисията), паралелките „б”, в които се обучават техните деца се състоят изцяло от деца от малцинствен турски произход, а паралелките „а” се състоят от деца от двата етноса с преобладаващо мнозинство ученици от български произход. Задължителната численост на учениците в паралелките „а” се попълва с деца от турски произход, които имат много добър успех. Твърдят, че възприетият подход за разпределение на учениците отнема възможността на децата им да се интегрират пълноценно и да се опознават с децата от различен от техния етнически произход. Заинтересованите страни заявяват, че не са сезирали официално компетентните органи в областта на образованието - Регионален инспекторат по образованието (РИО), Министерство на образованието и науката, както и общинският съвет, но общинската администрация е запозната с този проблем, като същият е поставян и пред директора на училището, но не са предприети никакви мерки за разрешаването му. Според тях, изложените обстоятелства сочат на неравно третиране на децата от турски произход и искат комисията да даде задължително предписание за преустановяване на тази практика за сформиране на паралелките в училището, чийто директор е жалбоподателката Н. П..
От данните по административната преписка са установени следните обстоятелства:
В ОУ”Х. Б.” гр. П. се обучават ученици от І до VІІІ клас. От приобщената към материалите по преписката справка вх. № 735/12.03.2007 г., изготвена от директора на училището, е видно, че за учебната 2006/2007 г. общият брой на учениците е 344, броят на учениците от турски етнически произход – 234 и този на учениците от български етнически произход – 110. Съотношението на учениците от двете групи е съответно 31,97% етнически българи и 68,02% етнически турци. За всеки отделен клас са сформирани две паралелки – „а” и „б”. Втората паралелка – „б” се състои изцяло от деца от турски произход, а паралелка „а” се състои от деца от двата етноса с преобладаващо в тях мнозинство ученици от български произход. В хода на административното производство жалбоподателката поддържа, че паралелките в училището са сформирани съобразно изискванията на Наредба № 7, издадена въз основа на ППЗНП, като основен критерий за разпределение на учениците в първи клас е дали децата са посещавали детска градина, подготвителен клас или подготвителна група. В зависимост от това дали децата имат предварителна подготовка от вида на изброените или не, биват разпределяни в паралелка „а”, съответно паралелка „б”. От учебната 2004/2005 г. в училището е открита подготвителна група за деца, които не са посещавали детска градина и нямат предварителна подготовка за постъпването им в първи клас. П.лната група е създадена с цел усвояване на български език от децата от турски етнически произход. През учебната 2005/2006 г. предварителната група е посещавана от 15 деца, а през учебната 2006/2007 г. – от 17 деца. От показанията на разпитаните свидетели – учители в ОУ”Х. Б.”, пред комисията и обясненията на директорката на училището се установява, че децата се записват в първи клас, независимо от това дали са посещавали някоя от формите на обучение до първи клас и от степента им на владеене на български език. Децата с по-добра степен на подготовка, с оглед недопускане изоставането им от учебните планове и програми, се обособяват в паралелка „а”, децата с по-ниска степен на подготовка – в паралелка „б”. Същевременно безспорно е, че всички деца учат по един и същи учебен план и учебни програми. Учениците са включени в различни извънкласни форми на обучение, в зависимост от интересите им, без значение в коя училищна паралелка са. В показанията си разпитаните пред комисията свидетели: Л. Д. И. – преподавател по български език и З. К. Д. – преподавател по биология и информационни технологии, сочат, че спрямо учениците, владеещи по-слабо български език, се прилага диференциран подход, който се състои в поднасяне на учебния материал по достъпен и разбираем начин. С. И. твърди, че този подход се заключава в прилагането на различни методически средства при обучението и е съобразен с обстоятелството, че децата билингви по-трудно усвояват знанията по български език и дава добри резултати. Поддържа, че в общуването между децата и с учителите извън обучението в клас не се наблюдава разделение по някакъв признак и няма етническо напрежение в училището. Според свидетелката Дурева децата от турски етнически произход се интегрират успешно в училище, като за това допринасят много и извънкласните форми на обучение. Сочи, че в групите по СИП (свободно избираем предмет) записването става по желание на децата, без значение в коя паралелка учат. Също твърди, че с децата, които не владеят добре български език се занимава допълнително с цел подпомагане усвояването на специфичната терминология по предмета, който преподава и провежда допълнителни часове по самоподготовка (броят им се определя от педагогическия съвет).
В приложеното към преписката становище на кмета на община П. е отразено, че ръководството на училището се е стремяло учениците, самоопределящи се като турци да бъдат равнопоставени и успешно интегрирани. През 1985 г., след като филиалът на училището в кв.”Север”(населен предимно с граждани от турски произход) е закрит, учениците са преместени в основната сграда и към настоящия момент усилията на учителския колектив са насочени към пълното им приобщаване и социализация.
Комисията, след като е обсъдила доводите и възраженията на страните, и събрания доказателствен материал по преписката, е приела, че поставеният критерий за селекция на учениците в паралелки „а” и „б” в ОУ”Х. Б.” е фиктивен, не е правдив и не доказва, че едните деца са по-подготвени, а другите изоставащи в знанията и владеенето на езика, тъй като от данните по преписката се установява, че в училището няма удостоверяващо входно ниво при приема на първокласници. Същевременно органът е кредитирал показанията на свидетелите, че професионалният им подход към преподаване на учебния материал на децата не обективира разделянето им на какъвто и да било признак. Посочил е също, че твърдението на директорката Петрова, че е поставяла въпроса за сегрегацията (квалификацията е на комисията) в училището пред РИО гр. Б., съставлява признание за наличие на неравноправно третиране спрямо деца от турски произход в повереното й учебно заведение.
При тези съображения, КЗД с обжалваното решение е установила, че по отношение на заинтересованите лица е допусната пряка дискриминация, като са били по-неблагоприятно третирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. отколкото се третират други лица в сравними сходни обстоятелства, което съставлява нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Актът на дискриминация е извършен в ОУ”Х. Б.”гр. П., чийто директор е Н. П.. Предвид установеното, Н. П., в качеството й на ръководител на обучаваща институция е в нарушение на чл. 5 във вр. § 1, т. 6 от ДР на ЗЗДискр., тъй като не е предприела ефективни мерки за предотвратяването на етническа сегрегация, с което е подбудила дискриминация на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
На основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр., КЗД е наложила на Н. П. административно наказание глоба в размер на 250лв. за нарушението на чл. 4, ал. 2 и чл. 5 във вр. § 6 от ДР на ЗЗДискр.
На основание чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. КЗД е наложила на Н. П. в качеството й на директор на ОУ”Х. Б.” принудителна административна мярка – да предприема незабавни ефективни мерки при осъществяване на дейността при формиране на паралелките да се извърши равномерно разпределение на учениците от различен етнически произход в паралелките, за образуване на несегрегирани класове.
На основание чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. е постановила преустановяване на описаното нарушение.
Решението е подписано с особено мнение от един от членовете на състава на комисията, приложено към преписката, според което не е налице нарушение на ЗЗДискр. от страна на директора на училището.
Недоволна от решението, жалбоподателката го оспорва. Излага доводи, че административният орган неправилно е интерпретирал данните по административната преписка, в резултат на което е издал решението в нарушение на материалния закон. По подробно развити в тази насока съображения в жалбата моли да се отмени.
ВАС, в настоящия състав, намира, че жалбата е основателна, по следните съображения:
Дискриминацията се изразява в неблагоприятно отнасяне към лицата, които притежават съответния признак, или в по-благоприятно третиране на други лица спрямо останалите, като им се предоставят привилегии - по-големи права и предимства. Законът за защита от дискриминация (ЗЗД) цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. В разглеждания случай, КЗД, с оглед обсъжданите в решението фактическите обстоятелства, макар в диспозитивната част на акта си да е посочила общо признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., е приела, че допуснатата от жалбоподателката пряка дискриминация е по признак етническа принадлежност, както и, че подходът на разпределяне на учениците в паралелки „а” и „б” обективира етническа сегрегация, за което положение тя е отговорна. Съдът намира, че този извод на комисията не почива на данните по административната преписка и е неправилен. На първо място, не съществуват каквито и да било ограничения за достъп до образование на всички деца, независимо от техния етнос, посещаване на предучилищни форми на подготовка и владеенето на българския език. На следващо място данните по преписката обуславят извод, че разпределението на учениците в паралелки „а” и „б” в първи клас не е базирано на етническия им произход, а е съобразено с възможностите им за усвояване на учебния материал предвид нивото на владеене на български език и съответно необходимостта от допълнителни занимания в тази насока за преодоляване на изоставането им. Събраните данни за действията на педагогическия персонал не сочат на сегрегиране на децата, а напротив – на стремеж учениците да получат нужното образование в съответствие с държавните образователни изисквания за всеки клас от началното образование, чрез използване на утвърдени методически средства и форми на обучение. Няма поставени каквито и да било административни прегради за общуването на децата от двата етноса по време на училищните занимания (редовни учебни часове, междучасия и различни извън класни форми). В този контекст, изводите на комисията, че поведението на директорката на училището подбужда към дискриминация, но преподаването на учебния материал от учителите не съдържа признаци на неравноправно третиране са взаимно изключващи се. При положение, че в учебното заведение, ръководено от жалбоподателката, се провежда единна учебна политика, основана на нормативните правила и изисквания, не е ясно по какви разграничителни критерии административният орган е счел, че нейните действия целят дискриминиране на учениците, за разлика от тези на учителския колектив. Относително в настоящия казус е и понятието етническа малцинствена група, спрямо която да се твърди, че се прилагат практики на сегрегиране, предвид обстоятелството, че преобладаващата част от учениците са с турски етнически произход, според самоопределянето им. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 6 от ДР на ЗЗДискр., „расова сегрегация" е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата. Разпределението на учениците съобразно потребностите на недобре владеещите български език не обективира признаците на понятието сегрегация – както поради факта, че не е налице малцинство, формирано по своя етнос, така и поради неприлагане на признака етническа принадлежност за обособяване на децата в двете паралелки. Следва да се посочи, че нормативната уредба в сферата на образованието позволява преместването на ученици от една паралелка в друга – чл. 51, ал. 1 от ППЗНП. По делото липсват данни някое от децата от паралелка „б”, независимо в кой клас от обучението, да е поискало да бъде преместено и съответно – да е налице отказ от страна на училищните власти. Аргумент в тази насока е и отсъствието на жалби до компетентните институции относно начина на сформиране на паралелките в училището. При преценката за прилагане на дискриминационни практики комисията не е съобразила както текстовете на чл. 7, ал. 1 от ЗЗДискр., така и критериите и дефинциите, предвидени в Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието. В чл. 7, ал. 1 от ЗЗДискр. е предвидено, че не се считат за дискриминация специалните мерки в полза на лица или групи, необходими за изравняване на възможностите им, с цел насърчаване на пълно и ефективно равенство, докато тези мерки са необходими, както и, че не се считат за дискриминация и мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, както и на участие на лицата, принадлежащи към етнически малцинства и др.
Според даденото с конвенцията определение, изразът "дискриминация" обхваща всяко различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането в областта на образованието или по-специално: а) закриване за кое и да е лице или група лица достъпа до различните степени и видове образование; б) ограничаване на образованието за кое и да е лице или група лица до по-ниско равнище; в) създаване или запазване на отделни системи на образование или учебни заведения за кои и да е лица или група лица освен в случаите, предвидени от разпорежданията на чл. 2; г) поставяне дадено лице или група лица в положение, несъвместимо с човешкото достойнство. Фактическата обстановка, установена от комисията и описана по-горе не покрива тези характеристики, поради което обсъжданото разпределение на децата в паралелките "а" и "б" не би могло да се разглежда като проява на пряка дискриминация и сегрегация.
Предвид изложеното, обжалваното решение на КЗД е незаконосъобразно поради издаването му при неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 91 от 08.11.2007 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 28/2007 г.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението от страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Д. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ю. К./п/ И. Р.
Ю.К.