Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Й. Д. К., от гр. Б., срещу заповед № РД-564 от 25.08.2009 г. на министъра на околната среда и водите. Жалбоподателя навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена в противоречие с материалноправни норми, в нарушение на установената форма и в несъответствие с целта на закона. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител твърди, че жалбата е недопустима и в условия на евентуалност оспорва същата като неоснователна.
След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, Върховният административен съд, пето отделение, приема за установено следното:
Жалбата е допустима - същата е подадена в срок и от надлежна страна. Възражението за недопустимост на жалбата, поради липсата на правен интерес от оспорването, е неоснователно. С влизане в сила на измененията на Закона за опазване на околната среда (ЗООС - ДВ, бр. 103/29.12.2009 г.), действително е отменен регистрационният режим на експертите, които изготвят доклади за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и регистрацията в публичния регистър при Министерството на околната среда и водите не е предпоставка за извършването от страна на експертите на цитираната дейност. Въпреки това, за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на заповедта за изключването й от публичния регистър, тъй като със същата се засягат негови права и законни интереси. При установяване на незаконосъобразност на заповедта и отмяната й по предвидения за това в закона ред, жалбоподателят има възможност да претендира вреди, причинени от незаконосъобразния акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С оспорената заповед министърът на околната среда и водите на основание чл.83 ал.5 т.1 ЗООС (ред. - ДВ, бр. 77/2005 г., действаща към момента на издаването й) и чл. 7,...