Образувано е по касационна жалба на пълномощника на директора на Дирекция "Социално подпомагане - "Лозенец" - гр. С., против решение № 5279 от 29.07.2013 г., постановено по адм. дело № 56/2013 г. по описа на Административния съд - София-град, първо отделение, ХІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответницата - В. Р. М. от гр. С., чрез пълномощника си Ц. М., моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК

, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 5279 от 29.07.2013 г., по адм. дело № 56/2013 г. Административният съд - София-град, първо отделение, ХІ състав, е отменил заповед № Л-362 от 26.11.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - "Лозенец" - гр. С., потвърдена с решение № РД-01-681 от 17.12.2012 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София-град. Изпратил е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Решението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в мотивите към него.

С молба-декларация от 30.10.2012 г. В. Р. М. от гр. С. е поискала да й бъде предоставена еднократна помощ за закупени две лещи за извършени операции на двете очи от катаракта през 2012 г. в размер общо на 2380 лева. Молителката е посочила адресна регистрация в гр. С., ул. "М. Т." № 80, бл. 118, както и че обитаваното жилище се състои от две стаи и е собствено. Текстът "на дъщеря ми" е заличен. При посещение на социалните работници Миланова съобщава, че жилището на "М. Т." е на дъщеря й Л. Д. съгласно договор за продажба от 3.12.1986 година. Последният не се съдържа по административната преписка. Деклараторката не посочва наличие на земеделски земи, а по отношение на други имоти изрично вписва, че няма такива.При посещението на заявения в молбата-декларация адрес съобщава, че тя и съпругът й притежават апартамент от 108,2 кв. м в кв. "Павлово", ул. "Ветрушка".

При извършените от служителите на дирекция "Социално подпомагане" - "Лозенец" справки за лице в Службата по вписванията гр. П. и в гр. С. се установява, че Миланова притежава поземлен имот от 9 дка - нива в землището на с. С., която е отдадена под наем на ЗКПТУ "Златен клас" до 21.01.2015 година. Действително, видно от т. 5 от договора за наем от 16.09.2003 г., между страните е договорена наемна цена в размер на 4 лв. годишно за 1 декар. Но тази собственост и доходът от нея не са декларирани. Това обстоятелство, както и договорената през 2003 г. наемна цена създават съмнения за дохода на Миланова от този имот към момента на подаването на молбата-декларация. Ето защо административният орган е следвало да изиска от кандидатстващата за социална помощ документ от ЗКПТУ "Златен клас" за получените от нея суми.

Наред с изложеното от справката на Службата по вписванията - гр. С., се установява, че Виния и Ц. М.и са собственици на апартамент от 108,25 кв. м, с мазе 20 и гараж 2 от 17,63 кв. м, находящи се в гр. С., ул. "Ветрушка", бл. 70. Този имот също не е посочен в молбата-декларация.

Семейството декларира общ доход в размер на 752 лв., от които 272 лв. пенсия на Миланова и 480 лв. пенсия на съпруга й. Еднократната социална помощ по

чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП)

, която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, но само на лицата с право на социално подпомагане. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСП отпускането на социалните помощи става след преценка на доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Тези критерии се съдържат в разпоредбите на чл. 9, 10 и 11 от ППЗСП.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Според чл. 9, ал. 3, т. 7 ППЗСП диференцираният минимален доход за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто е 125 на сто от ГМД. В конкретния случай органите по социално подпомагане не са посочили в обжалвания административен акт какъв е диференцираният минимален доход за семейството и на каква стойност възлиза той, като се отчита, че с експертно решение № 336 от 23.07.2012 г. на Миланова е призната 94% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Отразените в социалния доклад изчисления в тази насока не се съдържат в оспорения акт нито като фактически, нито като правни основания за отказа за отпускане на еднократната помощ.

От изложеното в тези мотиви става ясно, че Миланови притежават апартамент от 108,25 кв. м и гараж 17,63 кв. м, който апартамент не обитават, предвид посочения в молбата-декларация адрес на улица "М. Т.". Несъмнено тези имоти могат да бъдат източници на доходи. Обстоятелството, че те са предоставили апартамента на своя дъщеря, не се отразява на факта, че те притежават такива имоти. Административният орган е трябвало да изследва дали кандидатката отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 10, ал. 1, т. 4, ППЗСП. Според първия текст собственото жилище трябва да е единствено и да не е по-голямо от двустайно за двучленно семейство. Съгласно втория текст кандидатът трябва да не притежава движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ППЗСП изискванията на ал. 1, т. 1 не се отнасят за обитателите на собствено жилище, когато е единствено и в което живее лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто или тежко болен член на семейството, както и когато жилището не е и не може да бъде източник на допълнителни доходи поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини. Миланови живеят на ул. "М. Томпсън", според молба-декларацията, а собственото жилище е на ул. "Ветрушка". В тази връзка административният орган е трябвало да изследва адресната регистрация на Миланова, както и от колко стаи се състои жилището на ул. "Ветрушка".

Цитираните текстове на ППЗСП не са посочени в оспорената заповед, нито в нея се съдържат фактически констатации по прилагането им. Вместо това административният орган се е позовал на общата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ППЗСП, съгласно която при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги.

По изложените съображения се приема, че при издаването на оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая (чл. 35 АПК). Не са изложени и мотиви, относими към спорните правоотношения.

Критериите за отпускане на социални помощи са строго дефинирани в разпоредбите на чл. 9, 10 и 11 ППЗСП. Неправилно съдът е изследвал въпроса, какви лекарства закупува семейство Миланови ежемесечно, какви са доходите на дъщерите им и какви задължения имат те към своите деца, които са пълнолетни. Това не е необходимо и е правно ирелевантно с оглед на така посочените нормативно определени критерии. Действително в разпоредбите на чл. 9, 10 и 11 ППЗСП е записано, че това са изисквания за ползване на месечни социални помощи. Но при съвместното им тълкуване с текстовете на чл. 12, ал. 2 ЗСП и § 1, т. 10 от ДР на ЗСП става ясно, че това са критериите за отпускане на социалните помощи, включително и на тези и по чл. 16 ППЗСП.

Стигайки до правните изводи, че оспореният административен акт е издаден при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2 и 3 АПК, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационният жалбоподател не е поискал такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5279 от 29.07.2013 г., постановено по адм. дело № 56/2013 г. по описа на Административния съд - София-град, първо отделение, ХІ състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Т. Т.

В.О.