Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на А. Т. А. срещу решение № 143 от 16.09.2010 година по адм. д. № 298 / 2010 година на Административен съд гр. П. с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията му да бъде уважена изцяло.

О. О. управител на област П., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение е отхвърлена жалбата на А. Т. А. срещу заповед № РД - 184 / 13.05.2010 година на Областен управител на област П., с която на основание чл. 32 ал. 1 от ЗЗД, чл. 2 и чл. 5 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица / ЗПГРРЛ / във връзка с чл. 1 ал. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, е отказано искането с вх. № 94 - 00 - 541 / 30.12.2009 година за еднократно обезщетяване на А. Т. А., внук на А. Н. М., тъй като е извън кръга на правоимащите лица по чл. 3 ал. 1 от

ЗПГРРЛ, респ. чл. 1 ал. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ.

Въз основа на събраните доказателства, правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,...