Производството е по чл. 119 КСО във връзка с чл. 33-40 ЗВАС и § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б. С. от гр. Б. срещу решение от 16.11.2006 г. по адм. дело № 1865 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд - Административна колегия, ІІІ-А състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон.

Ответникът - СУ "Социално осигуряване", моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява основателна.

С решението от 16.11.2006 г. по адм. дело № 1865 от 2006 г. Софийският градски съд - Административна колегия, ІІІ-А състав, е отхвърлил жалбата на С. Б. С. от гр. Б. срещу решение № 121 от 14.03.2006 г. на главния директор на СУ "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 4805147053/1 от 4.11.2005 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО. Съдът е приел за установено, че през периода 10.11.1978-1.02.1981 г. жалбоподателката е заемала длъжността "дружинен ръководител" в 78-о СОУ "Х. С." - гр. Б., която длъжност е включена в списъка на длъжностите, за която се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 НПОС. Но Сотирова не е представила доказателства, от които да се установи, че отговаря на изискването за пълна норма за задължителна преподавателска работа за всяка от учебните години. Направен е окончателният извод, че не е налице една от трите предпоставки, визирани в чл. 19, ал. 2 НПОС, поради което основателно административният орган не е отпуснал пенсия при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО.

Атакуваното решение страда от визираното в касационната жалба отменително основание - нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 41, ал. 2 ППЗП отм. , приложим към момента на полагане на процесния трудов стаж, учителски трудов стаж е трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Видно от решение № 121 от 14.03.2006 г. на главния директор на СУ "Социално осигуряване", пенсионният орган не оспорва обстоятелствата, че периодът 10.11.1978-1.02.1981 г., през който касаторката е работила като "дружинен ръководител", се зачита за педагогически трудов стаж, тъй като посочената длъжност е с педагогическа правоспособност, но се застъпва становище, че Сотирова не е изпълнила пълната норма на задължителна преподавателска работа.

Видно от писмо изх. № 75 от 23.03.2006 г. на директора на 76-о СОУ "Х. С." - гр. Б., прието като доказателство по първоначалното дело, през посочения по-горе период касаторката е работила в цитираното училище при пълно работно време (8 часа), и то само с ученици. При наличието на това доказателство не е необходимо друго такова, установяващо изпълнена пълната норма на задължителна преподавателска работа.

От изложеното се налага изводът, че Сотирова е представила необходимите документи за признаване на трудовия й стаж като дружинен ръководил за учителски такъв и при изчисляване на пенсията й това обстоятелство трябва да се вземе предвид.

Нормата на чл. 41, ал. 2 ППЗП отм. е приложима съгласно препращащата разпоредба на § 9 от ПЗР на КСО, съгласно която за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31.12.1999 г., което са зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби.

Текстът на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО предвижда до 31.12.2009 г. включително учителите да придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и три години по-рано за възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 от същия кодекс. И.та на цитираната законова разпоредба е следвало да бъдат преценени както от решаващия състав на СГС, а преди това и от административния орган, като се приеме, че лицето е представило дължимите документи относно стажа си като дружинен ръководител, и периодът 10.11.1978-1.02.1981 г. да бъде признат като учителски трудов стаж с последиците за пенсиониране по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО.

Стигайки до различни фактически и правни изводи, решаващият състав на Софийския градски съд е приложил неправилно материалния закон, поради което обжалваното решение се отменя. Делото е изяснено от фактическа страна и вместо това решение се постановява ново решение по съществото на спора, с което обжалваният административен акт се отменя, а делото се връща като преписка на административния орган за постановяване на ново решение по същество при спазване на указанията, отразени в настоящите мотиви.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 2 ЗВАС, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 16.11.2006 г. по адм. дело № 1865 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд - Административна колегия, ІІІ-А състав, И В. Н. П.:

ОТМЕНЯ решение № 121 от 14.03.2006 г. на главния директор на СУ "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 4805147053/1 от 4.11.2005 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО.

ВРЪЩА делото като преписка на главния директор на СУ "Социално осигуряване" за постановяване на ново решение при спазване на указанията в настоящите мотиви. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. В.О.