Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК на Г.Г от [населено място], действащ чрез пълномощника си адв.. С, за отмяна на влязло в сила решение № 779/07.06.2019 г. постановено по административно дело № 139/2019 г. на Административен съд – София – област. Твърди, че то противоречи на решение № 2017/25.03.2019 г. по административно дело № 666/2019 г. на Административен съд – София - град.

Ответникът – Началникът на Областен отдел “Автомобилна администрация“ – София, редовно призован не се представлява и не изразява становище по искането за отмяна относно допустимостта и основателността му.

Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия тричленен състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Искането за отмяна на влязлото в сила решение е подадено в срока по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно.

Съдебно-административното производство на основание чл. 124 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 1-4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.) е едноинстанционно и с постановения по казуса съдебен акт е изчерпано, като решението на Административен съд – София област е окончателно.

Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

Твърденията за наличие на предпоставки по чл.239, т.4...