Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е.Т, против решение № 3267 от 14.05.2019 г., постановено по адм. дело № 223/2018 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 50 състав, с което е отменена негова заповед № СОА17РД15-12463 от 08.12.2017 г., с която е прекратено служебното правоотношение на М.К.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непроизнасяне по всички възражения на настоящия касатор и неправилно приложение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че липсва валидно волеизявление за приемане от страна на Кантарев на отправеното до него от органа по назначаване предложение по чл. 107а от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), изграден в противоречие със събраните по делото доказателства - писмени, гласни - показанията на свидетеля Панайотов и заключение на назначената експертиза, както и предвид обстоятелството, че Кантарев е приел изплатеното му на ръка и в брой обезщетение. Оспорва се и изводът на съда, че изплащането на уговореното обезщетение следва да е едновременно с връчване на заповедта по чл. 107а от ЗДСл, т. е. е част от фактическия състав на нормата. Твърди се, че неизплащането на обезщетението не е елемент от фактическия състав на нормата, между страните е постигнато споразумение за прекратяване на служебното правоотношение и относно размера на обезщетението, като правната норма изисква именно да има постигнато споразумение и да има уговорено обезщетение, но не и същото да е изплатено. Неизплащането в срок на обезщетението води само до възникване на задължение за заплащане на лихви, но не означава липса на съгласие за прекратяване на правоотношението, договорено между страните....