Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ф.Т от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. М.П, срещу отказ на министъра на образованието и науката, обективиран в писмо № 94-4507 от 05.09.2019 година да даде съгласие за допускане на устройствена процедура за промяна предназначението на ПИ с идентификатор 32408.11.110 в УПИ V – „за училище“, кв. 5 по плана на с. И., община Р. и сградите в него в сгради и УПИ – „за жилищно строителство“.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, поради издаването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби отм. енителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Прави се искане за отмяна на отказа, обективиран в оспореното писмо и за издаване на исканото съгласие. Претендира се присъждането на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на науката и образованието, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител гл. експерт К.М, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на разноски.

Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото се установява, че Ф.Т е собственик на урегулиран поземлен имот V – училище, отреден за поземлен имот № 140, кв. 5 по плана на с. И., община Р., област П. ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 144.00 кв. м. и едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 34.00 кв. м., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в службата по вписвания с № 168, том 61,...