Производството е по реда на чл.237, ал.1, вр. чл.239, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ, фондът/ за отмяна на влязло в сила Решение № 8398/05.06.2019г., постановено по адм. дело № 2567/2019г. по описа на ВАС, първо отделение. С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 6988/23.11.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 6629 по описа за 2018 г. и вместо него е обявен за нищожен акт за установяване на публично държавна вземане № 23/121/04693/301/04/01 от 22.12.2016 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и фондът е осъден да заплати на „ЕКО Зора – 17“ ЕАД деловодни разноски в размер 31 700 лева.

Искането за отмяна се поддържа на основание чл. 239, т.1 АПК. Молителят твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, а именно законодателно изменение – след постановяване на решението на ВАС в ДВ бр. 51 от 28.06.2019г. е обнародвано изменение в ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/, с което е създадена алинея 5 в чл. 20 а, допълваща и конкретизираща правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ. С изменената норма е предвидена компетентност за изпълнителния диреткор на ДФЗ да издава актове за установяване на публични държавни вземания /АУПДВ/, а с §5 ПЗР ЗИДЗПЗП на изменената норма е придадено обратно действие – предвидено е, че чл. 20а, ал.5 се прилага и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадено до влизане в сила на този закон. Молителят счита, че това представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т.1 АПК и на това основание иска отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

Ответникът – „ЕКО Зора – 17“...