5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1030

С., 20.09.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: А. С.

Е. Т.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №1541/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Г. М. срещу решение №521 от 02.06.2010г. по гр. дело № 2655/2009г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 12.06.2009г по гр. д. № 714/2008г на Пернишки окръжен съд и са отхвърлени искове на касатора за прогласяване нищожност на договор за покупко - продажба на недвижим имот на основание чл.26 ал.1 пред. първо и чл. 26 ал.2 предл. пето от ЗЗД, като обвързани с недопустим от закона договор за „обратен лизинг”

В приложеното към жалбата изложение се поставя въпрос допустимо ли е при договор за лизинг, лизингополучателят да прехвърли на лизингодателя свой собствен недвижим имот, с уговорката той да остане собственост на последния, при наличието на разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД, Приложното поле на критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос се обосновава с липсата на съдебна практика, както и с липсата на позитивна правна уредба в законодателството на т. нар. „обратен лизинг”. На следващо място се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса дали липсата на индивидуализация на предмета на договора за лизинг води до липса на постигнато съгласие относно съществените му елементи, съответно дали тази недействителност би могла да се отрази на действителността на сделката за покупко-продажба,...