О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№312

гр. София, 19.06.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М

ЧЛЕНОВЕ: В. М

Е. Д

като изслуша докладваното от съдия В. М гр. д. № 1234 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 183/21.11.2018г. постановено по гр. д. № 471/2018г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1014 от 13.08.2018г. по гр. д. №276/2016г. на Сливенски районен съд в обжалваната част, с която са определени квотите на съделителите в допуснатия до делба земеделски имот - нива в м. „В.“ с площ 6, 809 дка, представляваща имот №** по КВС на [населено място], общ. С..

Касационната жалба е подадена от М. С. М. чрез пълномощника адв.А.. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно в частта, с която са определени квотите на съделителите. Съдът формално се е позовал на представеното Решение № 1056 от 19.10.2005г. на ОС „Земеделие”-С., без да вникне в неговото съдържание и да установи, че няма как по реда на обезщетяване на наследници на собственик на земеделски земи в решението да фигурира като съсобственик лице, което не е наследник на наследодателя. В приложеното изложение се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и ал. 2 ГПК по въпроса: длъжен ли е въззивния съд да обезпечи правилното прилагане на императивния материален закон, като укаже на страните или служебно събере необходимите доказателства за изясняване на правата на съделителите в съсобствеността...